24 июл. 2009 г., 16:59
5 мин за четене
Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото и се наслаждаваше на почивката си. В един момент ù стана зле и тя изтича да банята... След малко излезе и се замисли какво е яла – първата ù мисъл беше, че се е натровила. Но после, след като изключи всичко от менюто, което би могло да предизвика състоянието, една мисъл я връхлетя. Изми се, оправи се и много бързо се отправи към аптеката. Докато вървеше, отново мислеше всякакви варианти и старите въпроси я обзеха. Взе тест и се отправи към дома. Искаше първо да види какво ще покаже и тогава да се обади на половинката си. Започна да отброява най-дългата една минута в живота си. И тогава се появиха. Двете чертички. Които стояха там като въпросителни. Ив не знаеше да се радва ли, или да се бои ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация