Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше доста мъчително за Ивета, тя предупреди шефовете си, че ще замине и трябва да намерят друга детегледачка. Единият от тях беше много изненадан: „Защо? Какво има? Проблеми?” Но момичето не издаде жена му. Тя знаеше причината на внезапното решение и не каза каквото и да било. Две седмици по-късно всички си взеха сбогом. И Ив отседна отново при леля си, докато реши какво ще прави...
Имаше една мисъл, която се въртеше в главата ù, но тя се опитваше да намери друг вариант. След дълго умуване набра един номер: „Здравей! Помниш ли ме? Ще дойда... може ли да ме чакаш на летището?” Явно отговорът беше положителен, защото на следващия ден Ива се качи на самолета. Нещо ù тежеше. Но решението беше взето.
Н ...