Страсти и разум - Край или ново начало
Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше доста мъчително за Ивета, тя предупреди шефовете си, че ще замине и трябва да намерят друга детегледачка. Единият от тях беше много изненадан: „Защо? Какво има? Проблеми?” Но момичето не издаде жена му. Тя знаеше причината на внезапното решение и не каза каквото и да било. Две седмици по-късно всички си взеха сбогом. И Ив отседна отново при леля си, докато реши какво ще прави...
Имаше една мисъл, която се въртеше в главата ù, но тя се опитваше да намери друг вариант. След дълго умуване набра един номер: „Здравей! Помниш ли ме? Ще дойда... може ли да ме чакаш на летището?” Явно отговорът беше положителен, защото на следващия ден Ива се качи на самолета. Нещо ù тежеше. Но решението беше взето.
На летището в Ротердам я чакаше около 35- годишен мъж, висок, добре изглеждащ. Даже много добре. Качиха се в автомобила и потеглиха... Когато бяха тук, с вече бившия ù мъж, се запозна с него, докато се разхождаше сама по кея. Той ù даде визитка с уверение, че ако има някога нужда от нещо, може да му се обади – винаги. И тя се обади. Знаеше, че този мъж беше в бизнеса с проститутки, но намерението ù не беше да стане една от тях. Искаше съдействие. И го получи. Започна работа в един ресторант, в кухнята – правеше салати; тъй като не знаеше още езика, нямаше как да работи директно с клиенти. Беше изплашена и доста се изненада, когато той не се и опита да я „покани” да стане част от неговия бизнес. Тя живееше при него, но нямаха интимни отношения. Поне на първо време...
Беше тежко, когато разбра за случилото се. Прочете в интернет. Имаше и снимки на двамата. Беше в шок. Но го преодоля. Втори шок, макар и да очакваше, беше, когато разбра за бившия си вече съпруг: Кирил се ожени за „другата” и вече имат две деца. Тя живееше там, където се беше установила – в Ротердам, понякога идваха бабите да ù помагат... а той продължи да пътува. Виждаха се рядко. Но нали се обичаха?... Или поне така мислеха.
Имаше и нещо хубаво, но нямаше как да го разбере, защото не се обаждаше известно време на никой от приятелите си: Сашо предложи на Поля брак. Колкото и дълго да беше репетирал речта си, толкова се притесни, когато падна на колене, че забрави всичко и само успя да попита: „Ще се омъжиш ли за мен?”. А Поля, само както тя си може, извика „Дааа” и скоро им свириха Менделсон. Малко след това очакваха първото си дете...
Е, някои неща тепърва предстояха. А други, случили се преди време, щяха да се върнат като спомени. Странно нещо е животът... Много странно...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Поздрави!
