Ивета и Филип не пропускаха възможност да се видят. Насаме. Продължиха да се събират с приятели и се правеха, че нещата си вървят по стария начин. И явно добре се справяха, защото никой не заподозря промяната. Само някой от време на време подхвърляше дежурните закачки към Филип, че очите му светят и да каже коя е причината. Като под причина имаха предвид... жена. Но той с прословутото си чувство за хумор успяваше да се измъкне. В един от тези моменти накара Ив да подскочи. На провокациите на приятелите, той най-спокойно отговори, че Ива е жената, че я обича и че тя го прави толкова щастлив. Горката тя, едва се удържа и запази някакво самообладание. Всички се разсмяха и никой не повярва. Фил се довери на познатата мъдрост: „Ако искаш да скриеш нещо, сложи го пред очите на всички и никой няма да го забележи!” И проработи. Кажи истината и никой няма да повярва. Смешно, но вярно. Бяха щастливи. Можеха спокойно да излизат без да будят подозрения. Намираха начини, време и места, на които да правят секс – в колата (може би най-често), в апартамента на Фил, когато нямаше никой, една приятелка (единствената, която знаеше истината за отношенията им) оставяше ключ, когато това беше възможно.

Беше забавно, но само толкова. Поне за Ив. Тя обичаше мъжа си. Не приемаше секса с Фил за изневяра. Беше прост секс – биологична нужда: като дишането, храненето... Но за него това беше любов. Голяма, единствена, поглъщаща, разрушаваща. Той не искаше да мисли за момента, когато Кирил – мъжът ù ще си дойде и няма да я вижда и докосва. А той ще може пред всички да я целува и да я обича. Ревнуваше, макар да знаеше, че няма право. Но беше безсилен. Тя го беше обсебила. Колкото и да му обясняваше, че нямат бъдеще, че тя няма такива чувства към него, той не приемаше. Да,  чуваше я, разбираше я, но не искаше да живее с тази мисъл и я игнорираше. Той я обичаше и само това имаше значение. Ив не искаше да го нарани, но беше неизбежно.

Наближаваше денят, в който Кирил щеше да се върне от пътуване. Бяха говорили, че ще си вземе отпуск и ще отидат на почивка. Откакто се бяха оженили, след медения месец, не бяха се отпускали – да си вземат багажа, да хванат самолета и да се откъснат от всичко. Тя чакаше с нетърпение мига, когато ще останат двамата с мъжа си и ще се насладят един на друг. И той си дойде. Това беше тежък ден за Филип. Но Ив беше на седмото небе от щастие. По негово настояване тръгнаха за Холандия?! Видя ù се странно. Представяше си Хавай, Малдиви или Карибите, но щом щяха да се двамата и Холандия беше добър вариант. Освен това той ù обясни, че имал нещо служебно да свърши и ако не идат двамата, трябва да иде сам. Тя искаше да е с него. И прие всичко.

Качиха се на самолета за Ротердам, Холандия – страната на   традиционните вятърни мелници, лалетата, сиренето, дървените обувки, керамиката, велосипедите като масово средство за придвижване, каналите; дрогата и проститутките. Пристигнаха и веднага се настаниха в хотел – не много голям, три звезди. Кирил трябваше да отиде да свърши някаква работа и излезе няколко минути след като се настаниха. Ив беше изморена от пътуването и искаше единствено да легне. Но ваната я изкуши и тя я напълни. Отпусна се. Беше забравила за Филип. Мислеше си колко е щастлива и се разсмя. Когато влезе в стаята, видя нещо прекрасно и романтично – навсякъде имаше лалета; беше като поляна – свежо, красиво. Щастието ù беше безгранично.

Легна и заспа веднага. След около два часа я събудиха целувките на Кирил. Чакаше този момент дълго. И сега му се отдаде изцяло, без резерви. Правеха любов – прекрасно, както винаги. Но някакво особено усещане започна да я обзема. Уж всичко беше наред, уж не мислеше за Фил, уж мъжът ù я целуваше както преди, но всичко беше различно. Не знаеше какво да мисли. Каква беше причината? Това, че толкова време не бяха заедно; това, че имаше друг мъж в живота ù; нещо друго, което дори не предполагаше? Какво? И наистина ли имаше нещо странно или на нея така ù се струваше? Не сподели. Боеше се, че Кирил ще заподозре нещо. Не знаеше и за него ли е така – различно. Реши, че ще изчака. Поне до следващия път...

Съпругът ù всеки ден излизаше и отиваше да върши някаква работа. И всеки ден тя се надяваше, че като се върне, ще се разгорещят отново, като при пристигането. Но това не се случи повече. Всеки път той се връщаше мъничко угрижен. Ива забеляза и попита какво го тревожи. Но не получи отговор. Десет дена минаха бързо – в терзания, в обиколки из града, без очакваната любов. Беше объркана. Дали подозираше нещо?

 Вече летяха за България. Когато пристигнаха, на летището чакаше Фил. Но те не разбраха. Той караше след таксито. Искаше да я види. Липсваше му. Той на нея също. След отчуждението на мъжа ù, тя искаше само Филип да я прегърне. Това беше предвидено за следващия ден. Но понякога плановете се объркват. Тотално...