Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живот не е както трябва. Получаваше странни обаждания, някои доста вулгарни. Съобщения, които бяха малко гаднички, може би някой си правеше шега или беше грешка. Но да прочетеш посред нощ, от непознат номер: „Мила, ще те чукам чисто гола на масата във хола!” и придружаваща картинка, не беше особено приятно. Имаше моменти, в които не отговаряше на позвъняванията, ако номерът е непознат. Но сега сякаш самата Съдба я накара, а тя си прави доста странни шеги понякога. Имаше чувството, че против волята си говори, но усещаше, че трябва да го направи.
- Филип. Помниш ли ме?
Мила помнеше много добре. След срещата им нещо в нея се преобърна. И мислите й, които по принцип бяха винаги в час, сега толкова с ...