Илиян вървеше по тротоара до главната улица. Облечен с две якета и шапка на главата, а отгоре бе завързал качулката. Така бе работил цял ден. На обекта нямаше голяма разлика от студа навън и вътре. Работниците сами искаха да бъдат постоянно в движение, за да може да не усещат студеното време. Дори прескачаха определените за почивка няколко минути. Работеха бързо. Пиеха кафе на крак. Сдъвкваха няколко залъка и продължаваха. Бе много студено. Някак хората трудно вярваха, че след топлите януарски дни, зимата може да се покаже в пълната си сила. Външните чешми бяха спрени, за да не замръзват. Илиян не чувстваше ръцете си. Дланите му бяха измръзнали. Бе намокрил ръкавиците си и пръстите почти не усещаха ледения въздух. С треперещи ръце той отключи входната врата. Зимно време живееха в две стаи тримата. Баща му, сестра му и той. Възрастният мъж искаше да се чувства полезен. И колкото сили имаше ги изразходваше в това да пали камината. За да бъде поне малко топло на сина му, когато се прибере. Старецът слизаше в мазата още в ранния следобед. Вземаше брадвата. Цепеше на много тънки лентички дърва за разпалки. След това малко по-големи дърва. Почиваше си. Мръзнеше. Но някак се чувстваше полезен. Той се радваше, когато бе нужен. Илиян влезе в стаята. Първото нещо, което направи бе да си протегне ръцете към запалената камина. Усети болка. Толкова бяха премръзнали, че го боляха дланите. Искаше му се да докосне кюнеца. Поздрави баща си и сестра си. Те не го закачаха. Изчакваха да се постопли.
- Студено е днес! - каза бащата. - Откога съм я запалил още не може да се стопли. Ти намръзна, нали?
- Намръзнах, татко! Не питай. Цял ден. Нямах търпение да се прибера. И си мислех, дали ще имаш сили да я запалиш? Аз мога и сам, но тепърва като се върна ми е трудно. И после докато се стопли.
- Стой сега и се топли! - каза старецът. - После ще вечеряме. Цял ден си блъскал.
- Така е! - отговори Илиян. - И то за какво работя? За да си плащам сметките и да се храним. Разбирам да мръзна, но да си струва.
Бащата се усмихна и каза:
- И аз съм бил така едно време. Това са неща, които не се променят. Човек работи, храни се, топли се и толкова. И винаги има за какво да мисли. Все се чувства несигурен за утре. Трябва да сме благодарни, че има какво да сложим на масата и в печката. Съществуват много хора, които няма тази възможност.
- Прав си, татко! Не бива да гледам настрани. Понякога се дразня като си мисля как има такива, които без усилия постигат много. Нито мръзнат, нито се чудят как да свържат двата края.
- Не ги мисли, сине! - каза бащата. - Те трудно ще разберат колко струва да ти е топло. Радвай се с чисто и спокойно сърце на това, което имаш.
В стаята бе топло. Ръцете на Илиян вече усещаха топлината от камината. Сестра му бе подредила на масата приборите за хранене. Студът бе отвън. Някъде топлова далече, че Илиян щеше да го срещне чак на другия ден.

Явор Перфанов
08.02.2023 г.
Г. Оряховица