Студените клавиши отронват музиката...
Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата -
отвор към небето и далекоглед.
...Магнитът на подземното привлича...
на неизказания вик,
неизговореното красноречие във погледа на чуждите очи
оставили самотен подпис на челото ти,
докосването на отдалечаващата се любов...
Къде са катакомбите, в които е укрита същността -
стената запечатала портрета ти..?
Във лепкавия ден,
във осквернилата те светлина
сред сенки-копия
напразно търсиш Самотата си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены