14 февр. 2008 г., 23:21

Стъкълца в очите 

  Проза
1276 0 0
2 мин за четене
Стъкълца в очите
Колкото и внимателно да примигвам, парчетата стъкло в очите ми безпощадно изкривяват образа пред мен. Сухото движение на клепачите подпомага промяната на грубата действителност. Тези стъкълца пречупват целия свят през своята изопачена призма. Вече мога да преценя кое е истина и кое не. Не мога да изясня пред самата себе си от колко време са там. Факт е обаче, че не мога без тях. Какво бих правила без тях? Отново ще виждам хора, предмети, форми... ще виждам всичко материално, но няма да виждам излъчването, което всяка материя съдържа в себе си. Ще гледам, но няма да забелязвам най-важното. Ще изпускам най-безцветните, но същевременно най-съдържателни кадри. А колко по-лесно би било да възприемам всичко в най-елементарния му вид?! Стремейки се да анализирам всичко видяно, важно или не, превръщам съзнанието си в един бездънен кладенец. Поглеждам към тъмните му дебри и се плаша от това, което виждам. Виждам място, където се съчетават прекалено много неща. Неща, несъвместим ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандора Все права защищены

Предложения
: ??:??