Стъкълца в очите
Колкото и внимателно да примигвам, парчетата стъкло в очите ми безпощадно изкривяват образа пред мен. Сухото движение на клепачите подпомага промяната на грубата действителност. Тези стъкълца пречупват целия свят през своята изопачена призма. Вече мога да преценя кое е истина и кое не. Не мога да изясня пред самата себе си от колко време са там. Факт е обаче, че не мога без тях. Какво бих правила без тях? Отново ще виждам хора, предмети, форми... ще виждам всичко материално, но няма да виждам излъчването, което всяка материя съдържа в себе си. Ще гледам, но няма да забелязвам най-важното. Ще изпускам най-безцветните, но същевременно най-съдържателни кадри. А колко по-лесно би било да възприемам всичко в най-елементарния му вид?! Стремейки се да анализирам всичко видяно, важно или не, превръщам съзнанието си в един бездънен кладенец. Поглеждам към тъмните му дебри и се плаша от това, което виждам. Виждам място, където се съчетават прекалено много неща. Неща, несъвместим ...