Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Веднъж дори се случи така, че докато се разхождах с новата си възлюбена, видях, че връзката на лявата ми обувка се е развързала. Коленичих да се завържа, а тя като видя с периферното си зрение, че съм коленичил, се разбяга с писъци и ужас в очите. Всичките ми връзки приключват тогава, когато докосна с колене земята. Явно коленете създават проблеми не само на старите хора. Но както казах, дойде време и аз сватба да вдигам. Ето как стигнах дотук:
Една вечер се оплаках на мой приятел от бягащите жени. Той не е особено интелигентен човек, но пък е голям смелчага.
- Е, не се ли умориха да бягат вече две години? – попита ме той, а после се хвана за брадичката и философски заключи - Това е много време ...