Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестри вещици . Те били красиви и изглеждали млади , макар всяка от тях да била на по 500 години . Тяхната вечна младост се дължала на любимата им магия - да вземат младостта на девици по пълнолуние . Но една нощ , нощта на 31 Ноември нещо се объркало . Луната била пълна и цялата сияела . Сестрите взели поредната девойка и я завели в техния дом . Вързали я за един стол и започнали да четат заклинания от тяхната книга с заклинания . Тя била червена , напоена с кръв от бял еднорог , и покрита с дебел слой прах . От стените се чули гласове , които се молели да бъдат пощадени . Може би това са виковете за помощ на миналите жертви на сестрите , запечатани в стените на къщата . Но девойката , която вещиците били избрали явно била по-умна от тях . Момичето развързало въжето около китките си , и докато те четели заклинанията тя се измъкнала от къщата . Докато те забележат , че момичето липсва , тя вече била в града и молела хората за помощ . Скоро пред къщата на вещиците бил почти целият град . Те влезли в къщата и с груба сила измъкнали вещиците навън . Взели и книгата им с заклинания . Хората бързо сглобили 3 бесилки . Свили примките около вратовете им . Извикали свещеник за да изповяда грешниците . Той застанал пред тях и казал :
- Това е мигът на вашето разкаяние . Сега , в последните ви мигове на този свят искате ли да се разкаете за вашите злодеяния и грехове . Бог ще опрости греховете ви и душите ви ще почиват в мир .
Но противно на очакванията му , вещиците се изплюли в лицето му . Тъкмо един от хората да призове останалите да махнат столчетата под краката им , когато едната заговорила :
- Глупави хора , нима мислите , че това е краят ни ? Ха-Ха-Ха ! Призовавам черните души на 300 гарвана да закрилят душите ни след смъртта ! И нека след 1000 години девствена ръка запали свещта със синия пламък на връх Хелоуин . Тогава ... тогава ние ще се върнем ! И нека книгата на заклинанията бъде заключена някъде в къщата , докато се завърнем !
След тези думи хората махнали столчетата под краката на сестрите и те склопили очи ...
След 1000 години в градчето на вещиците дошло семейство от Ню Йорк . Майка , баща малката им дъщеричка и синът им . Нанесли се в града точно 2 дни преди Хелоуин . На следващия ден , момчето , което между другото се казвало Саймън , било за 1-ви път в новото си училище . Всички били в предпразнично настроение .
Учителката поканила Саймън в класната стая , представила го на класа и му казала да седне при Илина - едно от най-хубавите момичета в училището . Очевидно е че се харесаха още от пръв поглед . Понеже Хелоуин идва съвсем скоро , учителката прикани някой от учениците да разкаже някоя история за празника . Тогава едно момиче разказа историята за сестрите вещици . Саймън бил заинтригуван . След часовете Илина пъхнала в раницата на Саймън някаква бележка . Когато се прибрал вкъщи той видял бележката . В нея пишело : Утре вечер на старите гробища ще има купон . Ще те чакам там в 10 , Илина .
На следващата вечер , когато Сайман се приготвял за купона , изведнъж в стаята влетяла малката му сестричка , която започнала да мрънка :
- Искам да дойда с теб , искам да дойда с теб !
- Не може , това е само за големи . - отговорил по-големият брат .
- Но аз искам ! - настоявало малкото момиче .
На края Саймън не можал да се пребори с упорството на сестра си и я взел с него . Когато пристигнал на уговореното място , всички останали го гледали доста очудено . Присмивали му се , защото водел и сестричката си с него . Само Илина застанала на негова страна . Тя го прегърнала като за добре дошъл и прошепнала в ухото му :
- Не им обръщай внимание , елате , трябва да ви покажа нещо .
Хванала Саймън и малкото момиченце и ги повела към мрачна част от гробищата , от която те побиват тръпки . Всичко било обвито в мъгла . В един миг Илина спряла . Тя прошепнала :
- Саймън , помниш ли историята за сестрите вещици , която разказаха вчера в училище ?
Той кимнал в знак на съгласие . Тогава момичето казало с треперещ глас :
- Това е къщата на вещиците , заради това те извиках тази вечер на купона .
- Яко ! - казал Саймън . Нека влезем да разгледаме !
Грабнал 2-те момичета и ги вкарал вътре . Факлите , които горели вътре преди толкова години , още не били угаснали . Но тяхната светлина била слаба . И светлината на пълната луна слабо дарявала светлина през пукнатините в покрива . Илина гедала всичко много уплашено , докато Саймън разглеждал всичко с интерес . Изведнъж се отзовал бред голяма бяла свещ .
- Мисля че това е легендарната свещ със син пламък ! - казало момчето .
Той извадил от джоба си запалка и понечил да запали свещта . Илина се втурнала към него , но вече било късно . Цялата стая се озарила от синя светлина . От стените се чували ужасените писъци на момичетата загубили младостта си между тези стени . В следващият момент писъците били заглушени от злокобни смехове . В центъра на стаята се появил стълб от светлина . Подът сякаш се втечнил , но децата не потъвали . Стълбът се разделил на три . Скоро светлината избледняла и в светлината се показали три женски фигури . Това били легендарните вещици . Поели първия си дъх след толкова много години . Започнали да оглеждат всичко не вярвайки , че отново са на този свят . Възползвайки се от това , че вещиците още били разсеяни , Илина и Саймън грабнали малката сестричка на Саймън и се скрили . Но не след дълго едната от сестрите започнала да се озърта и да души и рекла :
-Мирише ми на дете ... малко момиченце ... девица ! Сестри мой , това напомня ли ви за нещо ?
Другите две вещици се закикотили злобно . Това можело да значи само едно .
-Намерете я ! – Изкомандвали вещиците в един дъх .
Те започнали да претърсват стаите , а децата се чудели къде да се скрият по-добре . В един момент те се отзовали пред витрина . Стъклото и било прашно и напукано . Те отместили стъклото и се вцепенили от видяното . Пред тях се намирала книгата с заклинанията на вещиците . Илина взела книгата в ръцете си . На предната корица били нарисувани две котки – бяла и черна . Бялата била обезглавена и паднала мъртва , а черната триумфирала над мъртвото тяло . А на задната корица била главата на обезглавената котка забита на дървен кол . Децата били потресени от видяното . Точно в мига в който щели да отворят книгата и да разкрият тайните на вещиците , сестрите нахлули в стаята . Прошепнали някакво заклинание и децата останали на място . Скоро след това малката сестричка на Саймън се оказала завързана за колона от черен мрамор . Вещиците поставили книгата с котките върху олтар в центъра на стаята . Пред книгата вещиците поставили три чаши пред книгата . Едната с червено вино , средната с кръв от бяла котка и третата с кръв от черна котка . Саймън и Илина били омагьосани и нищо не можели да направят . Преди вещиците да започнат източването на младостта едната извикала :
-Ей малката , и само да съм те чула да плачеш . Ще ни принудиш да бъдем много жестоки ! Виждаш ли котешките глави овесени на тавана , ако плачеш и твоята ще отиде там .
Децата погледнали тавана ужасено . Там имало поне десет глави на бели котки . И всички били провесени над олтара . Вещиците започнали да изговарят разни странни слова . Саймън заплакал , защото може би за последно виждал сестричката си . Той и тя се гледали . Само след миг и тя заплакала . Вещиците побеснели ... но вече било твърде късно . Една от котешките глави паднала от тавана и разляла кръвта от бяла котка върху книгата . Всички знаци от книгата изчезнали и се изписало с кървави букви „ Когато умират , котките кълнът ... ’’ . Книгата се втечнила , а след секунди и се изпарила . Пред тях отново се появила сцената сцената от преди 1000 години . Сестрите били вързани на бесилката , свещеникът който искал да ги изповяда и обесването . Книгата вече я нямало и те били мъртви завинаги ... !
© Мервера Все права защищены