29.01.2007 г., 1:13

Свещта със син пламък

3K 0 5
7 мин за четене

  Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестри вещици . Те били красиви и изглеждали млади , макар всяка от тях да била на по 500 години . Тяхната вечна младост се дължала на любимата им магия - да вземат младостта на девици по пълнолуние . Но една нощ , нощта на 31 Ноември нещо се объркало . Луната била пълна и цялата сияела . Сестрите взели поредната девойка и я завели в техния дом . Вързали я за един стол и започнали да четат заклинания от тяхната книга с заклинания . Тя била червена , напоена с кръв от бял еднорог , и покрита с дебел слой прах .  От стените се чули гласове , които се молели да бъдат пощадени . Може би това са виковете за помощ на миналите жертви на сестрите , запечатани в стените на къщата . Но девойката , която вещиците били избрали явно била по-умна от тях . Момичето развързало въжето около китките си , и докато те четели заклинанията тя се измъкнала от къщата . Докато те забележат , че момичето липсва , тя вече била в града и молела хората за помощ . Скоро пред къщата на вещиците бил почти целият град . Те влезли в къщата и с груба сила измъкнали вещиците навън . Взели и книгата им с заклинания . Хората бързо сглобили 3 бесилки . Свили примките около вратовете им . Извикали свещеник за да изповяда грешниците . Той застанал пред тях и казал :

 - Това е мигът на вашето разкаяние . Сега , в последните ви мигове на този свят искате ли да се разкаете за вашите злодеяния и грехове . Бог ще опрости греховете ви и душите ви ще почиват в мир .

 Но противно на очакванията му , вещиците се изплюли в лицето му . Тъкмо един от хората да призове останалите да махнат столчетата под краката им , когато едната заговорила :

 - Глупави хора , нима мислите , че това е краят ни ? Ха-Ха-Ха ! Призовавам черните души на 300 гарвана да закрилят душите ни след смъртта ! И нека след 1000 години девствена ръка запали свещта със синия пламък на връх Хелоуин . Тогава ... тогава ние ще се върнем ! И нека книгата на заклинанията бъде заключена някъде в къщата , докато се завърнем !

 След тези думи хората махнали столчетата под краката на сестрите и те склопили очи ...

 След 1000 години в градчето на вещиците дошло семейство от Ню Йорк . Майка , баща малката им дъщеричка и синът им . Нанесли се в града точно 2 дни преди Хелоуин . На следващия ден , момчето , което между другото се казвало Саймън , било за 1-ви път в новото си училище . Всички били в предпразнично настроение .

 Учителката поканила Саймън в класната стая , представила го на класа и му казала да седне при Илина - едно от най-хубавите момичета в училището . Очевидно е че се харесаха още от пръв поглед . Понеже Хелоуин идва съвсем скоро , учителката прикани някой от учениците да разкаже някоя история за празника . Тогава едно момиче разказа историята за сестрите вещици . Саймън бил заинтригуван . След часовете Илина пъхнала в раницата на Саймън някаква бележка . Когато се прибрал вкъщи той видял бележката . В нея пишело : Утре вечер на старите гробища ще има купон . Ще те чакам там в 10 , Илина .

На следващата вечер , когато Сайман се приготвял за купона , изведнъж в стаята влетяла малката му сестричка , която започнала да мрънка :

 - Искам да дойда с теб , искам да дойда с теб !

 - Не може , това е само за големи . - отговорил по-големият брат .

 - Но аз искам ! - настоявало малкото момиче .

На края Саймън не можал да се пребори с упорството на сестра си и я взел с него . Когато пристигнал на уговореното място , всички останали го гледали доста очудено . Присмивали му се , защото водел и сестричката си с него . Само Илина застанала на негова страна . Тя го прегърнала като за добре дошъл и прошепнала в ухото му :

 - Не им обръщай внимание , елате , трябва да ви покажа нещо .

Хванала Саймън и малкото момиченце и ги повела към мрачна част от гробищата , от която те побиват тръпки . Всичко било обвито в мъгла . В един миг Илина спряла . Тя прошепнала :

 - Саймън , помниш ли историята за сестрите вещици , която разказаха вчера в училище ?

 Той кимнал в знак на съгласие . Тогава момичето казало с треперещ глас :

 - Това е къщата на вещиците , заради това те извиках тази вечер на купона .

 - Яко ! - казал Саймън . Нека влезем да разгледаме !

 Грабнал 2-те момичета и ги вкарал вътре . Факлите , които горели вътре преди толкова години , още не били угаснали . Но тяхната светлина била слаба . И светлината на пълната луна слабо дарявала светлина през пукнатините в покрива . Илина гедала всичко много уплашено , докато Саймън разглеждал всичко с интерес . Изведнъж се отзовал бред голяма бяла свещ .

 - Мисля че това е легендарната свещ със син пламък ! - казало момчето .

 Той извадил от джоба си запалка и понечил да запали свещта . Илина се втурнала към него , но вече било късно . Цялата стая се озарила от синя светлина . От стените се чували ужасените писъци на момичетата загубили младостта си между тези стени . В следващият момент писъците били заглушени от злокобни смехове . В центъра на стаята се появил стълб от светлина . Подът сякаш се втечнил , но децата не потъвали . Стълбът се разделил на три . Скоро светлината избледняла и в светлината се показали три женски фигури . Това били легендарните вещици . Поели първия си дъх след толкова много години . Започнали да оглеждат всичко не вярвайки , че отново са на този свят . Възползвайки се от това , че вещиците още били разсеяни , Илина и Саймън грабнали малката сестричка на Саймън и се скрили . Но не след дълго едната от сестрите започнала да се озърта и да души и рекла :

-Мирише ми на дете ... малко момиченце ... девица ! Сестри мой , това напомня ли ви за нещо ?

Другите две вещици се закикотили злобно . Това можело да значи само едно .

-Намерете я ! – Изкомандвали вещиците в един дъх .

Те започнали да претърсват стаите , а децата се чудели къде да се скрият по-добре . В един момент те се отзовали пред витрина . Стъклото и било прашно и напукано . Те отместили стъклото и се вцепенили от видяното . Пред тях се намирала книгата с заклинанията на вещиците . Илина взела книгата в ръцете си . На предната корица били нарисувани две котки – бяла и черна . Бялата била обезглавена и паднала мъртва , а черната триумфирала над мъртвото тяло . А на задната корица била главата на обезглавената котка забита на дървен кол . Децата били потресени от видяното . Точно в мига в който щели да отворят книгата и да разкрият тайните на вещиците , сестрите нахлули в стаята . Прошепнали някакво заклинание и децата останали на място . Скоро след това малката сестричка на Саймън се оказала завързана за колона от черен мрамор . Вещиците поставили книгата с котките върху олтар в центъра на стаята . Пред книгата вещиците поставили три чаши пред книгата . Едната с червено вино , средната с кръв от бяла котка и третата с кръв от черна котка . Саймън и Илина били омагьосани и нищо не можели да направят . Преди вещиците да започнат източването на младостта едната извикала :

-Ей малката , и само да съм те чула да плачеш . Ще ни принудиш да бъдем  много жестоки ! Виждаш ли котешките глави овесени на тавана , ако плачеш и твоята ще отиде там .

 Децата погледнали тавана ужасено . Там имало поне десет глави на бели котки . И всички били провесени над олтара . Вещиците започнали да изговарят разни странни слова . Саймън заплакал , защото може би за последно виждал сестричката си . Той и тя се гледали . Само след миг и тя заплакала . Вещиците побеснели ... но вече било твърде късно . Една от котешките глави паднала от тавана и разляла кръвта от бяла котка върху книгата . Всички знаци от книгата изчезнали и се изписало с кървави букви „ Когато умират , котките кълнът ... ’’ . Книгата се втечнила , а след секунди и се изпарила . Пред тях отново се появила сцената сцената от преди 1000 години . Сестрите били вързани на бесилката , свещеникът който искал да ги изповяда и обесването . Книгата вече я нямало и те били мъртви завинаги ... !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мервера Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • нямам думи............. това е най интриуващия разказ, който съм чела в този сайт!!!!!!! невероятен е!ако го разшириш, може да го предложиш на някой издател и да се направи късмотражен филм!
  • Хареса ми„ Когато умират , котките кълнът ... ’’Успех
  • Да,повтаряш се доста често и на места бъркаш времето...Но като изключим тези дребни грешки историята ти е хубава.

    Поздрав!
  • Не ми допада!
  • Мервера, не се ли повтаряш?

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...