12 апр. 2012 г., 13:58
4 мин за четене
Предисловие
Обичайте, без да очаквате ответна обич. Подарявайте, без да очаквате благодарности.
Тези, които не ви разбират и гледат да ви използват, са нещастни. Съжалявам ги.
Да си поставиш за цел да радваш хората, е трудна мисия. Трябва да ги опознаеш.
Понякога цял живот не стига, за да разбереш кое е добро за един човек.
За това са нужни квалифицирани умения. Затова и станах психолог.
Но има едно момиче, заради което се отказах от професионалната си кариера.
Дъщеря ми Ема. Ще ви разкажа една история. Съвсем обикновена. За мъката, за надеждата, за светлината…
Дъщеря ми Ема се роди сляпа. Тя беше второто ни дете. Аманда - съпругата ми, не можа да приеме недъга на Ема. Сякаш някакво проклятие обзе семейството ни. Почнаха караници за дребни неща, проява на нерви, обиди. Стигнахме до там, че изричахме думи като: “Нас нищо не ни свързва”, “Чудя се защо се оженихме”. Веднъж видях как Аманда плачеше и повтаряше: “Защо на мен, Господи, какво съм направила, за да заслужа това наказание“. Скор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация