Свинете са с кокошките
Две жени, мъж. До тук да спра ли..? Жените сме коварни в любовта... Аз и тя в съревнование... А аз не се сравнявам... И то с нейните патешки джуки и напомпани дюли... Цял пазар... А мозъкът ѝ беше... то тъпо тъпо та вдлъбнато... Дадох ѝ път да мине... И той я прие в обятията си... Колко прозрачно...Той ми е ясен... Те повечето мъже са ясни... Стоях в очакване да видя какви ще са неговите стъпки... Телефонът звънна беше той... Казваше името ми, но аз мълчах... И му затворих.
Видях го сам на бара, нямаше я оная кифла с джуките..От възпитание отидох да го поздравя...Тогава усетих аромат на силиконови дюли и патешки джуки... Сергията дойде... Тя била зад мен завалийката...
Ама ти що си тука? – пита ме тя... Дори не исках да влизам в обяснения... Не очаквах да ги видя там... Просто и се усмихнах и я потупах по рамото... Той се изчерви от срам... Усетих как ме гледа, знам, че го е яд за изборът му... Че е избрал чифте цици... Горкичкия...
Тогава отново си потвърдих, че не искам да коригирам нищо по себе си... Свинете са с кокошките... А аз не съм кокошка... Аз съм жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
