Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...
Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.
Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беше прекалено чиста, за да приеме, че има и много мръсотия в живота.
Започна работа в един малък квартален бар на Атина. Костис идваше често, винаги когато тя беше на смяна. Оставяше и големи бакшиши и често подмяташе, че е много хубава и че иска да я има. Кремена само се усмихваше. Времето минаваше, а Костис упорито, като хрътка надушила следа, я преследваше. Тогава точно баща и получи удар. Тогава за пръв път тя говори с гръка и му разказа за семейството си, за несгодите и за себе си. Сподели му, че се нуждае от допълнителни доходи, за да може да помага на майка си и на брат си, студент в Софийския Университет.
Костис предложи да се грижи за домакинството му, беше вдовец с двама големи сина, които отдавна не живееха при него. Кремена не се поколеба нито з ...