Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много по-лесно. Той обаче бе противоречива личност и неговото разпиляване, (май е по-уместно да кажа разпване) между музика, изобразително изкуство и литература го направи негоден за творец. Направи го само вечно жаден консуматор, меломан - библиофил.
Когато беше малък мечтаеше за много неща но мечтите му се сменяха толкова често, колкото и различните възрастови периоди през които премина. В началните класове се увлече по китара и след това по пиано. (Отказа се да става музикант едва, когато се пробва на барабани.) Докато живееше в София имаше последователни връзки с пианистка и с виолончелистка. (Тя Дора беше по-добра всъщност в духовата музика ама това е друга история.) Околните го смятаха за и ...