Hordalendingen (Ярослав Митков)

Без граматика 🇧🇬

понякога съм запетая и казвам „почакай“
нейния поглед е въпросителен „защо“
но знам че знае
въздишам с многоточия
най-многозначителната реплика на света ...

Hordalendingen

Поэзия

2019-11-13T01:07:20+02:00 757 1

Отровата 🇧🇬

Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2019-03-13T15:36:17+02:00 931 2 1

Мълнията 🇧🇬

“Понякога животът може да ни се струва много по-кратък от блясъка на една мълния, но обикновено именно тя е тази, която го осветява по-добре. Особено в мрака ни.” Беатрис
Грег седеше на фотьйола с цигара в едната ръка и с чаша уиски в другата. Навън беше тъмно и ромонеше дъжд. Слушаше шепотът на вся ...

Hordalendingen

Проза

2016-09-08T18:05:55+03:00 858

На лечение 🇧🇬

Много добре знам, че човек трябва да бъде търпелив, когато тръгне по доктори. Търпелив и вежлив. Ето, към личния си лекар например. То не беше „за какво ти е това“, „сериозно ли е според теб?“ Защо според мен? Аз ли съм лекаря тук? Е, само си го помислих де. Не го казах, защото си исках направлениет ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2016-06-10T13:26:24+03:00 1.4K 2

Охрана 🇧🇬

Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивн ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2016-02-15T18:20:58+02:00 942

Дървото 🇧🇬

Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора ...

Hordalendingen

Проза

2016-02-10T13:58:43+02:00 897 2

Скръбна вест 🇧🇬

Вечер Бай Ценко може и с хляб и с пастет да мине. Ако няма пастет – майонезка. Ако не е майонеза – буркан с домати ще отвори, ще му резне един кромид и готово. За него не е важно дали ще има манджа, а дали ще има салатка. Зиме, лете - салатка да е! Той даже и на туршията и казва салатка. Не че е няк ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы, Юмористическая

2016-01-27T18:41:58+02:00 952 4

Вдъхновение 🇧🇬

„Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2015-10-08T21:24:35+03:00 832 1

Човекът с колелцата 🇧🇬

Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2015-09-25T11:02:56+03:00 968

Бърборина и Вълчан 🇧🇬

Намирам името Гина за много хубаво. Винаги ми звънкаше в устата всеки път, като кажех: „Лельо Гинче мама ме прати за една глава лук, че забравила да купи“ или „Лельо Гина Емо у дома ли е?” (Без него бяхме за никъде.) Всички обичахме леля Гина. Тя никога не се караше. Никога не навикваше и никога не ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2015-09-15T20:40:39+03:00 1.1K

Милост 🇧🇬

В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2015-07-29T15:56:37+03:00 1.1K 2

Свободата на Чарли 🇧🇬

Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2015-02-07T23:31:11+02:00 1.2K 2

Котката 🇧🇬

Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2014-12-02T20:19:53+02:00 1.1K 1

Нямам нищо против момичето 🇧🇬

Нимфоманките ли?! Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!
По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2014-08-02T17:10:44+03:00 1K 3

Дядо Кольо клисаря 🇧🇬

Точно дядо Кольо измисли на Мирчо Рибката прякора, ама туй е друга история.
Те по чувство за хумор винаги бяха един вид във съревнование. Кой от кой е по-по! А не се първа младост. Мирчо на седемдесет и седем а Кольо прехвърлил осемдесeтте. Дядо Кольо Клисаря всъщност докато не умря беше и най възра ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2014-07-01T21:07:39+03:00 1.2K 3

Топлина за дядо 🇧🇬

Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2014-06-24T10:37:44+03:00 789

Нашите са виновни 🇧🇬

Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2014-06-18T15:12:42+03:00 946 1

Пейките на спокойствието 🇧🇬

Тихата монотoнна песен на капките бавно я изтръгваше от сладостната прегръдка на съня. Имаше нещо обаятелно и вълшебно в дъждовното майско утро, което заедно със затоплените завивки правеше събуждането и още по-трудно. В сутрини, като тази в които денят все още не бе заличил спомените Грета оставаше ...

Hordalendingen

Проза » Рассказы

2014-05-20T09:38:48+03:00 946

Превоз 🇧🇬

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2014-04-25T20:31:18+03:00 1.1K 3

Зелени ябълки 🇧🇬

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...

Hordalendingen

Проза » Юмористическая

2014-04-24T00:04:07+03:00 1.5K 7