Свят човек

СВЯТ ЧОВЕК

„Как да обясня на хората, че не се пуши в метрото”, каза си и запали цигара. Щом другите пушат, и той ще пуши. Защото иначе се чувстваш прецакан: другите нарушават реда и спокойствието, а ти нищо не нарушаваш. Това е липса на хармония.

Когато видя другите да крадат, той реши да ги надмине. Крадеше и преди да влезе в политиката, крадеше в политиката, крадеше и след политиката. После осъзна, че политиката е форма на кражба или обратното – все едно. Няма как да си социален, ако не крадеш наред с другите. Как да покажеш, че да се краде е лошо, ако сам не се пожертваш в името на справедливостта и не покажеш на всички колко е лошо да си крадлив. Ето, сега го наричат крадлив мошеник, той се е сврял в огромната си къща и само два пъти в година наглежда вилата си в Швейцария. Дотам го докара, защото е свестен.

Покрай кражбите усети, че много хора лъжат. Не държат на думата си, подвеждат, хързулват те – понякога с цел, друг път за удоволствие. И той реши да прави същото не за друго, а за да покаже на всички колко е лошо да се лъже. Стана най-изпеченият мошеник в областта си, а когато лъжата се събра с кражбата, получи се партия.

Основа партия, за да може да лъже и краде повече – така на всички показа, че е лошо да имаш партия без идеи, а само за кражба и лъжа. Но той не можеше да направи нищо повече: две и две е четири, колкото е неестетично да звучи това на някои.

Понякога вечер изпадаше в самосъжаление, че се е раздал толкова много, за да покаже как хората не трябва да живеят, как чрез лошите си навици и злоба причиняват страдание и щета на околните, но после се успокояваше.

Всички го мразеха, ненавиждаха го, за тях той беше олицетворение на злото.

Той смяташе себе си за светец.

Понякога гледната точка не е нищо повече от скривалище, мислеше си.

Той имаше всичко – партия на лъжата и кражбата (другите партии изчезнаха, излъгани и ограбени), притежаваше народна омраза, която беше осчетоводил в баланса си като актив, защото омразата и любовта се продават и купуват, значи имат борсова стойност; имаше всичко, което беше пожелал и най-вече – родил бе своя пример. Беше дал на поколенията кристален пример да следват неволите на своето племе, да го олицетворяват, за да се отвратят от себе си и да се променят към по-добро.

Племето не се подобри, той – да, но племето съвсем напротив. Когато изобщо не остана нищо за крадене и за лъжене, той се оказа най-крадец от крадците и най-лъжец от лъжците. Така се беше самораздал, че беше изпокраднал всичко от крадците и беше излъгал и най-печения мошеник. Любовта му бе така безгранична, че най-накрая дори не бе огорчен и не съжали за нищо, понеже прие, че такава е волята на народа. Всички вече бяха бедни и честни, защото цялото богатство и цялата безчестност бе у него. Като кухненска гъба бе поел в себе си гнусната чернилка на лошото и бе оставил всичката добрина на човеците около него. Свят човек, казвам ви.