25.02.2015 г., 23:18

Свят човек

706 0 0
2 мин за четене

СВЯТ ЧОВЕК

 

„Как да обясня на хората, че не се пуши в метрото”, каза си и запали цигара. Щом другите пушат, и той ще пуши. Защото иначе се чувстваш прецакан: другите нарушават реда и спокойствието, а ти нищо не нарушаваш. Това е липса на хармония.

Когато видя другите да крадат, той реши да ги надмине. Крадеше и преди да влезе в политиката, крадеше в политиката, крадеше и след политиката. После осъзна, че политиката е форма на кражба или обратното – все едно. Няма как да си социален, ако не крадеш наред с другите. Как да покажеш, че да се краде е лошо, ако сам не се пожертваш в името на справедливостта и не покажеш на всички колко е лошо да си крадлив. Ето, сега го наричат крадлив мошеник, той се е сврял в огромната си къща и само два пъти в година наглежда вилата си в Швейцария. Дотам го докара, защото е свестен.

Покрай кражбите усети, че много хора лъжат. Не държат на думата си, подвеждат, хързулват те – понякога с цел, друг път за удоволствие. И той реши да прави същото не за друго, а за да покаже на всички колко е лошо да се лъже. Стана най-изпеченият мошеник в областта си, а когато лъжата се събра с кражбата, получи се партия.

Основа партия, за да може да лъже и краде повече – така на всички показа, че е лошо да имаш партия без идеи, а само за кражба и лъжа. Но той не можеше да направи нищо повече: две и две е четири, колкото е неестетично да звучи това на някои.

Понякога вечер изпадаше в самосъжаление, че се е раздал толкова много, за да покаже как хората не трябва да живеят, как чрез лошите си навици и злоба причиняват страдание и щета на околните, но после се успокояваше.

Всички го мразеха, ненавиждаха го, за тях той беше олицетворение на злото.

Той смяташе себе си за светец.

Понякога гледната точка не е нищо повече от скривалище, мислеше си.

Той имаше всичко – партия на лъжата и кражбата (другите партии изчезнаха, излъгани и ограбени), притежаваше народна омраза, която беше осчетоводил в баланса си като актив, защото омразата и любовта се продават и купуват, значи имат борсова стойност; имаше всичко, което беше пожелал и най-вече – родил бе своя пример. Беше дал на поколенията кристален пример да следват неволите на своето племе, да го олицетворяват, за да се отвратят от себе си и да се променят към по-добро.

Племето не се подобри, той – да, но племето съвсем напротив. Когато изобщо не остана нищо за крадене и за лъжене, той се оказа най-крадец от крадците и най-лъжец от лъжците. Така се беше самораздал, че беше изпокраднал всичко от крадците и беше излъгал и най-печения мошеник. Любовта му бе така безгранична, че най-накрая дори не бе огорчен и не съжали за нищо, понеже прие, че такава е волята на народа. Всички вече бяха бедни и честни, защото цялото богатство и цялата безчестност бе у него. Като кухненска гъба бе поел в себе си гнусната чернилка на лошото и бе оставил всичката добрина на човеците около него. Свят човек, казвам ви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...