29 июл. 2008 г., 21:15

Свят на силни и слаби

1.3K 0 0
1 мин за четене

Свят на силни и слаби


           Прах и дим се издигаха високо в бялото небе. Капка след капка се сипеше кръв по пустата безплодна земя. Огромни мъже с камшици налагаха безмилостно слабите кокалести роби. Стенанията и молитвите им ехтяха из огромния каменен град. Ослепителното слънце гореше плътта, изсмукваше жадно жизнеността, изсушаваше устните и гърлата. Няма вода. Сълзите се смесваха с потта, после с кръвта и капките продължаваха пътя си надолу по слабите тела, минаваха през коричките съсирена и мръсна кръв от вчерашните рани и достигаха прашасалата пустинна земя, оцветявайки я в своя болезнен цвят. Пищящите камшици, прорязващата се плът, викове, стонове и плач и молитви, които не достигаха боговете - свят на подчинен и покровител. Свят на силни и слаби.
            Лешояди кръжаха, предвкусвайки кървавата си гощавка.

Десетина роби опъваха дебели конопени въжета, мъчейки се да повдигнат голямата от жълт камък статуя на своя безсърдечен господар. Мъжете едва успяваха да одържат въжетата, те се изплъзваха, протриваха и горяха грубите им длани. Стражите виеха и викаха и размахваха дългите лъщящи черни камшици, удряха мъжете и с гримаси, далеч от човечните, удряха пак и пак. Яките роби не трепваха, стискаха зъби и продължаваха да опъват конопените въжета.

- Роби се родихте и роби ще си останете! - крещеше един от стражите, докато риташе едно момче в ребрата. Замахна, камшикът изсвистя и разпра гърдите на роба. Той се сви на кълбо и застена, около него се разнесоха струйки кръв,но ужасяващата жега поглъщаше парата им. Стражът го срита още веднъж, изплю се и го сграбчи за косите, вдигна го и го метна при другите му братя да си върши работата.

Високо, високо. От кулата, от своите покои наблюдаваше господарят. Масата бе отрупана с храна, леглото бе покрито с коприна... а той самият някога бе роб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ру Леприконова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...