12 февр. 2013 г., 21:32  

Сянката

854 0 2
1 мин за четене

СЯНКАТА

Привечер…

Двама...

Той с бастунче в едната…

Тя, прихванала го за другата ръка…

Приведени, прилепени …

Един до друг…

Вървят…

По уличка…

Малка, позапустяла…

Вървят…

Бавно, с полюляване, с поспирване…

С опит за поизправяне…

Вървят…

Право срещу залязващото слънце…

Подкрепят се един друг…

Поспират…

Да поемат дъх…

И слънцето….

Залязващото…

Огрява два силуета…

Притиснати, слети…

След тях…

Сянката им…

Тъмна, дълга…

Без контури…

Плавно нарастваща…

Плавно посивяваща…

Слънцето слиза…

Тя се удължава…

То светлее…

Тя сивее…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...