Съблечени
Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях.
Горчи ли тялото ми, когато му липсва аромат на дете?
Не. Сладък е покоят след похот.
А сега е мой ред. Да изпразвам думите си. Да ги изписвам. До оргазъм.
Прибери ме обратно в картоненото ми тяло. Затвори капака. Не искам новородените в главата ми изречения да излитат. Благодаря. Аз се облякох.
А ти? Съблече ли се въобще?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Все права защищены
"Талант"