Съблечени
Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях.
Горчи ли тялото ми, когато му липсва аромат на дете?
Не. Сладък е покоят след похот.
А сега е мой ред. Да изпразвам думите си. Да ги изписвам. До оргазъм.
Прибери ме обратно в картоненото ми тяло. Затвори капака. Не искам новородените в главата ми изречения да излитат. Благодаря. Аз се облякох.
А ти? Съблече ли се въобще?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
"Талант"