Голямото съботно чистене в къщите в квартала по традиция започваше след голямото съботно ядене на палачинки.
А то пък започваше след голямото съботно прозяване, търкаляне и протягане в кревата до късно сутринта, ако не се бързаше за големия съботен плаж естествено.
Голямата съботно-утринна тишина на улицата бавно отстъпваше място на моторното скрибуцане на колата на някой нещастник принуден да ходи на работа, на увеличения до възбог звук на телевизора на комшията, който вече трудно чуваше, на веселото лаенето на две, три псета, и вечните караници на пискливите котки.
Съботното слънце съботно си протягаше лъчите и безсрамно бъркаше в очите на честните и отрудени граждани, така че искат, не искат да се принудят да станат по някое време и да се заемат с най-важното в съботната сутрин - кафето.
Бавно и постепенно хората си отваряха очите, а звуковият фон в квартала се връщаше към нормалният си ритъм.
Кашлянето от тоалетните, тръшкането на врати, ревът на някое сополиво хлапе, викове и смех ...