Събота вечер
Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си:
- Тате, дай ми пари, ще ходя на баня.
Веднага зацепих, че иска да ходи на дискотека. Баните във всички градове ги направиха на дискотеки, кафенета или нощни барове. И в нашия град е така. И съпругът ми го знаеше, но не зная защо каза:
- Каква баня, че ние нали си имаме в нас. Само не ми казвай, че пак няма топла вода.
Аз се засмях с глас, а той ме погледна с укор и разговорът между тях продължи.
- Дай ми 5 лева, ще ми стигнат.
- За какво?
- Ами, да си купя натурален сок.
- Че колко струва този сок?
- Два лева и нещо.
- Ами аз за два и нещо отсреща от Лидъла ще ти купя цял литър натурален сок.
Аз вече се превивах от смях в кухнята и си мислех: или бирата му дойде в повече или се шегува, но навярно се шегуваше, а тя се ядосваше и му обясняваше нещо. Знаех, че, реши ли нещо, тя винаги си го постига - дали да излезе или да преспи у приятелка, или просто нещо, което иска да си купи. Ех, тези деца, как изведнъж стават големи, а светът пред тях - малък. Разбира се, че той ú даде парите. Тя се преобличаше в спалнята, а ние вече бяхме вечеряли; то не бе гласене, не бе чудо и, на всичкото отгоре, на излизане като я попитах сега къде отива, тя ми каза, че ще се приготвят у нейната приятелка. И аз я питам кога ще се прибере, а тя ми отговаря:
- Дискотеката работи от 24 часа, кога искаш да се прибера?!
- Ами сега е едва 19 часа, а дотогава?
Аха, дотогава кълчене пред огледалото, щракане със пресите за изправяне, после за обем да я поизкълчат тук-там, обличане, преобличане, маскиране с фон дьо тени, миене и наново нанасяне на грим. Абе, ясна ми е.
- Гледай да не се прибереш сутринта, ако може - малко по-навреме!
Отговор не последва. Щракнах със ключа.
После той седна пред компютъра със слушалките. Слушаше някаква музика, а аз пред телевизора гледах някакъв филм за двойка, която иска да се ожени, но трябва да минат през някакъв предбрачен курс. По времето, когато аз се омъжвах, нямаше такива неща, ако имаше - то сто процента нямаше да го издържим. За двайсет години брак как всичко се променя, както ние, така и взаимоотношенията ни. Гледам го заспал пак на стола пред компютъра със слушалките и си клатушка главата насам... натам, а на масата стои неоторената бутилка вино, което щяхме да пием двамата. Грабнах телефона и му светнах две-три снимки. Сложих дърва в печката и седнах да си догледам филма.
Събота вечер е. Да се смеeш ли, или да плачеш... аз се смях, а сега ще доизгледам филма, а късно след полунощ навярно ще седна пред компютъра, ще слушам музика, ако ми дойде музата, ще пиша стих...и както винаги, тихо ще поплача...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
