12 мая 2020 г., 15:25

Съдба

1.2K 7 28
1 мин за четене

Уреди майка си в старческия дом на града. 

Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му. 

Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.

Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при всяко движение я крепеше някакво неистово чувство, че този живот я ограби; и сприхаво намрази всичко и всички, които презираше преди това! Не че те бяха по-добре от нея, но защо ѝ се струваше, че я гледаха със съжаление?!

Мъжът ѝ пое цялата грижа по домакинството, чистеше, миеше, переше, дори готвеше с видимо удовлетворение. 

Един ден през седмицата ходеше да види майка си. Възрастната жена, която беше прехвърлила осемдесетте години, като научи за здравето на снахата, едва не се поболя! Няколко пъти избяга от старческия дом, за да види болната, но забрави къде е живяла, обърка блока...

Добре че полицията я забеляза да се лута по халат и без маска (заради корона вируса тя изглеждаше нарушител!) и успя да я върне там, където беше отпратена по настояване на снахата. 

Случаят завърши без други инциденти. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
  • Дори ми е трудно да се изкажа тук.
    Често уличните кучета са заобиколени от повече любов, отколкото мнозина хора!...
    Тъжно, тъжно, тъжно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката,Албена!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Много ми хареса, Стойчо! Дано посланието стигне до тези, които трябва и пробуди съвестта им...
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
    Всъщност, това е и бъдещето на много от нас.Който има живот да живее, ще разбере,че краят на патриархалните времена са в миналото.

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...