12.05.2020 г., 15:25 ч.

Съдба 

  Проза » Разкази
213 7 30
1 мин за четене

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
  • Дори ми е трудно да се изкажа тук.
    Често уличните кучета са заобиколени от повече любов, отколкото мнозина хора!...
    Тъжно, тъжно, тъжно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката,Албена!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Много ми хареса, Стойчо! Дано посланието стигне до тези, които трябва и пробуди съвестта им...
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
    Всъщност, това е и бъдещето на много от нас.Който има живот да живее, ще разбере,че краят на патриархалните времена са в миналото.
  • Има възрастни хора, които се чувстват добре, където има хора на тяхната възраст, могат да водят разговори по общи теми, а и има помощници, с опит, които да помогнат в дадена по-деликатна ситуация. Близките не винаги са адекватни. Може би снахата не й мисли лошото, но има такова внушение. Както и ти си казал, Стойчо, има различни реалности, обусловени от народопсихологията. Историята ми се струва добре написана, човек трябва да се замисля върху всички гледни точки.
  • Благодаря за пояснението,Латинка-Златна!😀
    Благодаря за откровението, Петър!🤗
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Не съм чел твои разкази досега, Стойчо. Дано има и други. 👍
  • Стойчо, написаното от теб не го приех като упрек, а като споделяне...
    Още веднъж хубава вечер!
  • Благодаря за коментара,Латинка-Златна!
    Написаното от мен не е упрек;и кой съм аз, че да виня и съдя друг за стореното?!
    В много социални държави постъпват по този начин.Но тук в България емоциите понякога не са в унисон с подобна практика.
    Приеми моите пожелания за хубави майски дни!
  • Много тъжна история. За жалост, някои деца смятат, че е редно да изпращат родителите си в старчески дом.

    Благословена вечер, Стойчо!
  • Благодаря ви, Ирина, Елка, Румяна и Силвия за коментарите и оценката!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Забравяме, че стълбата има край, а цял живот сънуваме че падаме. Прочетох с тъга. Поздравления за силното перо, Стойчо.
  • Точно, ясно, немногословно! Като в новинарска рубрика! Не е нужно и повече, за да разкриеш човешката трагедия! Поздравления, Стойчо! “ Случаят завърши без други инциденти“.
  • Трогателна история, разказана лаконично и по начин, който да въздейства максимално! Поздравления, много хубав разказ!
  • И аз ти благодаря
  • Благодаря, Йоана!
    Намирам за неудобно, но това е част от живота в една действителност, която не е много привлекателна...
    Оценката ти ме утешава, защото е безпощадно точна!
    Приеми моите поздрави!
  • Наистина много тъжна история. Но е хубаво разказана. Много интересно описани са героите с толкова малко думи, а така ярко и замислящо.
  • Ирина, прочетох един разказ от теб. Каквото трябваше да напиша, написах.Явно си талантлива!Но и много ранима.Тази ранимост, е гаранция за творчество!
    Но, като костенурката:изгради си щит,за да продължиш напред!
    Благодаря за хубавите думи!
  • "Случаят завърши без други инциденти" е толкова силен финал, че звучи като шумно отдъхване след залавяне на опасен рецидивист. Не, не звучи. То е такова...
    За жалост.
    Хубаво е написан този разказ!
  • Четох Георги Караславов преди години. Гледах и филма. Но едва сега разбирам, че това няма общо с онова. Не съм се стремил да очертавам паралел,дори през ум не ми трябва!
    Благодаря ви, Приятели!
    Но къде ли не става за писане...
  • Този кратък, но много поучителен, разказ ми припомни поговорката: "Изтъках си платното, ритам ти кросното". Отношенията свекърва - снаха са пословични, но тук е откроена обратната страна на медала. Поздравление за перото, Стойчо!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) - един познат казва, че ако пишеш каквото ти дойде, си творец, а ако пишеш каквото искаш - си писач!
    Продължавай да твориш!
  • Боже...!!! кратко, а вътре е цял един живот...
  • Благодаря ви!
    Ангелче 13,Надежда, Мариана, Пепи и Дон:искрено бих желал да напиша нещо весело, но там нещата при мен не се получават. И повече ме впечатлява тъжната истина.
  • Лаконично и изразително. Поздравления!
  • Марко има един разказ "Целувай ме дълго", и той го е пресъздал много добре, емоциите и чувствата нямат възраст.
    Поздравления!
  • Много тъжно. Емпатията няма връзка с възрастта.
  • Живот сведен до - "Случай, без инциденти"....
  • Това е тъжно... Свива сърцето...
Предложения
: ??:??