Съдба
Уреди майка си в старческия дом на града.
Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му.
Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.
Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при всяко движение я крепеше някакво неистово чувство, че този живот я ограби; и сприхаво намрази всичко и всички, които презираше преди това! Не че те бяха по-добре от нея, но защо ѝ се струваше, че я гледаха със съжаление?!
Мъжът ѝ пое цялата грижа по домакинството, чистеше, миеше, переше, дори готвеше с видимо удовлетворение.
Един ден през седмицата ходеше да види майка си. Възрастната жена, която беше прехвърлила осемдесетте години, като научи за здравето на снахата, едва не се поболя! Няколко пъти избяга от старческия дом, за да види болната, но забрави къде е живяла, обърка блока...
Добре че полицията я забеляза да се лута по халат и без маска (заради корона вируса тя изглеждаше нарушител!) и успя да я върне там, където беше отпратена по настояване на снахата.
Случаят завърши без други инциденти.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за коментара и оценката, Георги!
-
Дори ми е трудно да се изкажа тук.
Често уличните кучета са заобиколени от повече любов, отколкото мнозина хора!...
Тъжно, тъжно, тъжно.
Поздравявам те. -
Благодаря за коментара и оценката,Албена!
Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи! -
Много ми хареса, Стойчо! Дано посланието стигне до тези, които трябва и пробуди съвестта им...
-
Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
Всъщност, това е и бъдещето на много от нас.Който има живот да живее, ще разбере,че краят на патриархалните времена са в миналото. -
Има възрастни хора, които се чувстват добре, където има хора на тяхната възраст, могат да водят разговори по общи теми, а и има помощници, с опит, които да помогнат в дадена по-деликатна ситуация. Близките не винаги са адекватни. Може би снахата не й мисли лошото, но има такова внушение. Както и ти си казал, Стойчо, има различни реалности, обусловени от народопсихологията. Историята ми се струва добре написана, човек трябва да се замисля върху всички гледни точки.
-
Благодаря за пояснението,Латинка-Златна!😀
Благодаря за откровението, Петър!🤗
Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи! -
Не съм чел твои разкази досега, Стойчо. Дано има и други. 👍
-
Стойчо, написаното от теб не го приех като упрек, а като споделяне...
Още веднъж хубава вечер! -
Благодаря за коментара,Латинка-Златна!
Написаното от мен не е упрек;и кой съм аз, че да виня и съдя друг за стореното?!
В много социални държави постъпват по този начин.Но тук в България емоциите понякога не са в унисон с подобна практика.
Приеми моите пожелания за хубави майски дни! -
Много тъжна история. За жалост, някои деца смятат, че е редно да изпращат родителите си в старчески дом.
Благословена вечер, Стойчо! -
Благодаря ви, Ирина, Елка, Румяна и Силвия за коментарите и оценката!
Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи! -
Забравяме, че стълбата има край, а цял живот сънуваме че падаме. Прочетох с тъга. Поздравления за силното перо, Стойчо.
-
Точно, ясно, немногословно! Като в новинарска рубрика! Не е нужно и повече, за да разкриеш човешката трагедия! Поздравления, Стойчо! “ Случаят завърши без други инциденти“.
-
Трогателна история, разказана лаконично и по начин, който да въздейства максимално! Поздравления, много хубав разказ!
-
И аз ти благодаря
-
Благодаря, Йоана!
Намирам за неудобно, но това е част от живота в една действителност, която не е много привлекателна...
Оценката ти ме утешава, защото е безпощадно точна!
Приеми моите поздрави! -
Наистина много тъжна история. Но е хубаво разказана. Много интересно описани са героите с толкова малко думи, а така ярко и замислящо.
-
Ирина, прочетох един разказ от теб. Каквото трябваше да напиша, написах.Явно си талантлива!Но и много ранима.Тази ранимост, е гаранция за творчество!
Но, като костенурката:изгради си щит,за да продължиш напред!
Благодаря за хубавите думи! -
"Случаят завърши без други инциденти" е толкова силен финал, че звучи като шумно отдъхване след залавяне на опасен рецидивист. Не, не звучи. То е такова...
За жалост.
Хубаво е написан този разказ! -
Четох Георги Караславов преди години. Гледах и филма. Но едва сега разбирам, че това няма общо с онова. Не съм се стремил да очертавам паралел,дори през ум не ми трябва!
Благодаря ви, Приятели!
Но къде ли не става за писане... -
Този кратък, но много поучителен, разказ ми припомни поговорката: "Изтъках си платното, ритам ти кросното". Отношенията свекърва - снаха са пословични, но тук е откроена обратната страна на медала. Поздравление за перото, Стойчо!
-
Ranrozar (Стойчо Станев) - един познат казва, че ако пишеш каквото ти дойде, си творец, а ако пишеш каквото искаш - си писач!
Продължавай да твориш! -
Боже...!!! кратко, а вътре е цял един живот...
-
Благодаря ви!
Ангелче 13,Надежда, Мариана, Пепи и Дон:искрено бих желал да напиша нещо весело, но там нещата при мен не се получават. И повече ме впечатлява тъжната истина. -
Лаконично и изразително. Поздравления!
-
Марко има един разказ "Целувай ме дълго", и той го е пресъздал много добре, емоциите и чувствата нямат възраст.
Поздравления! -
Живот сведен до - "Случай, без инциденти"....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
