12 may 2020, 15:25

Съдба

  Prosa » Relatos
1.2K 7 28
1 мин за четене

Уреди майка си в старческия дом на града. 

Беше му отгледала децата, после и внуците, да са живи и здрави всичките! После се пенсионира. Същото стори и жена му. 

Баща му отдавна почина, заедно с идеалите си.

Най-неочаквано жена му си счупи ръката, после пък операция на ставата я обездвижи. И сега при всяко движение я крепеше някакво неистово чувство, че този живот я ограби; и сприхаво намрази всичко и всички, които презираше преди това! Не че те бяха по-добре от нея, но защо ѝ се струваше, че я гледаха със съжаление?!

Мъжът ѝ пое цялата грижа по домакинството, чистеше, миеше, переше, дори готвеше с видимо удовлетворение. 

Един ден през седмицата ходеше да види майка си. Възрастната жена, която беше прехвърлила осемдесетте години, като научи за здравето на снахата, едва не се поболя! Няколко пъти избяга от старческия дом, за да види болната, но забрави къде е живяла, обърка блока...

Добре че полицията я забеляза да се лута по халат и без маска (заради корона вируса тя изглеждаше нарушител!) и успя да я върне там, където беше отпратена по настояване на снахата. 

Случаят завърши без други инциденти. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Георги!
  • Дори ми е трудно да се изкажа тук.
    Често уличните кучета са заобиколени от повече любов, отколкото мнозина хора!...
    Тъжно, тъжно, тъжно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за коментара и оценката,Албена!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и творчески успехи!
  • Много ми хареса, Стойчо! Дано посланието стигне до тези, които трябва и пробуди съвестта им...
  • Благодаря за коментара и оценката, Красимира!
    Всъщност, това е и бъдещето на много от нас.Който има живот да живее, ще разбере,че краят на патриархалните времена са в миналото.

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...