Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омагьосващо детско лице. Малко мъже биха
остояли на чара й. Нежната й душа и любовта, която бликаше от сърцето й, пленяваха бързо.
Това бе и единственото оръжие и сила, която я водеше напред в живота.
А времето летеше неумолимо и ужасно в скуката си, с никакъв изглед за нещо по-добро.
Момичето допи питието и плати на бармана, който й се усмихна закачливо.
Тя отвърна на жеста по навик.
Излезе навън и видя, че луната е изгряла.
Чистият въздух я заблъска настойчиво и тя с наслада го пое в дробовете си.
Усмихна се на прекрасното време. ...