Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.

Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омагьосващо детско лице. Малко мъже биха
остояли на чара й. Нежната й душа и любовта, която бликаше от сърцето й, пленяваха бързо.
Това бе и единственото оръжие и сила, която я водеше напред в живота.
А времето летеше неумолимо и ужасно в скуката си, с никакъв изглед за нещо по-добро.
Момичето допи питието и плати на бармана, който й се усмихна закачливо.
Тя отвърна на жеста по навик.
Излезе навън и видя, че луната е изгряла.
Чистият въздух я заблъска настойчиво и тя с наслада го пое в дробовете си.
Усмихна се на прекрасното време.
Тръгна към дома, а срещу нея идваше тъмен силует.
Момичето се закова на място.
Улови излъчването на човека, приближаващ се към нея, дори успяваше да долови мислите му.
Почувства и още нещо, когато се разминаха.
Това бе човека от кошмарите й.
Понякога съдбата си правеше странни шеги, превръщайки личности от сънищата в реалност.
Тя се извърна и викна след мъжа:
- Извинете, може ли за миг?
Силуетът спря. Обърна се към нея в профил.
- Кажете какво има? - прозвуча хладния му глас.
Тали се приближи притеснено към него.
- Вие истински човек ли сте?
Непознатият помисли кратък миг.
- Не знам.
Момичето се усмихна плахо и протегна ръка към него.
Мъжа проследи внимателно движението й.
Тя го докосна по ръката.
Той се отдръпна назад и я погледна в очите.
Месечината продължаваше да ги гледа сияйно отгоре.
Тали се стресна от дълбокия му и особен поглед.
- Аз съм ти нужна, за да съединим пътеките си в една. - отрони тя, а гласът й отекна в тишината.
Сулуетния се намръщи, понечи да каже нещо, но се отказа.
Обърна се и изчезна в тъмнината.
Тали стоеше като вкаменена.
Бе уловила мислите, думата, която искаше да каже.
- Той ме нарече ... Любов ... - прошепна тя на себе си - той също ме е сънувал ...
Момичето се затича напред, търсейки непознатия, а сърцето й биеше лудо.
От мъжа нямаше и следа.
Нощта го бе погълнала.
Тя обиколи още малко и се прибра.
По пътя мислеше.
Мислеше, че е невъзможно с този от кошмарите си да се бе разминала преди минути. Припомни си и неясния сън с ясния силует и неговото излъчване.
Тя трябваше да му помгне да се справи с битката в себе си, която той водеше от векове и десетки прераждания. Те двамата се търсеха от столетия.
Тя го бе намерила. Трябваше да му помогне, така да помогне и на себе си.
В тесния апартамент, нощната лампа остана да свети до ранни зори над младото, красиво и добро момиче.
Тали тази нощ не успя да заспи.
Кафето навлизаше в организма й и възбуждаше умореното тяло, приканвайки клетките му да се събудят.
Момичето излезе навън и се върна на вчерашното място.
Точно там, където се засече с човека от кошмарите й.
Знаеше, че той ще дойде и се бе подготвила.
След десет минути двамата й най-добри приятели бяха при нея.
Поздравиха се, прегърнаха се ...
- Извиках ви да ме пазите ако е нужно.
Двамата се спогледаха.
- От кого да те пазим? - попитаха в един глас.
Тогава тя го видя.
"Студенина и капка любов - Любов и капка студенина" - си припомни думите от съня.
Той застана пред нея.
- Те те търсят и ще те победят и ще те върнат в началото. - изрече спокойно тя.
Слабият човек с тъмни очи се усмихна.
- Ти имаш топлина и добро сърце, не го опорочавай заради мен. Аз раздавам справедливоста, която заслужават злите хора тук в света на формите. - отвърна той.
Тя се натъжи видимо.
- Ти си силен войн и също добър и умен човек, позволи ми да ти върна в светлината и любовта. - продължи тя.
Той отново се усмихна.
Двамата приятели наблюдаваха отстрани.
- Аз сам избирам пътя си и никой друг. Другият път срещата ни ще бъде по-болезнена, ако настояваш да ме промениш, след като дори не ме познаваш. Само един сън ни свързва, нищо повече ...
Мъжът се обърна и направи крачка.
- Защо тогава те усещам като част от себе си, като част от живота ми ... Усещам мислите ти, чувствата ти ... Знам, че неслучайно се срещнахме ... Така е трябвало. Знам, че съдбата ми, когато наистина се свърже с теб ще се променя, както и ти ... никои човек не може да избяга от предзнаменованието, от съдбата ... Ти си студен, аз съм топла ... Ти си част от мен, аз съм част от теб ... Неко.
Мъжът наречен Неко настръхна.
Нещо в сърцето го заболя.
Знаеше, че тя бе права.
Спомняше си красивия сън с нея, защо бягаше от това, защо бягаше от съдбата си.
Страхуваше се да не загуби това което е, това с което го познават и уважават или по-точно това от което се страхуват всички ... Тя ще го промени, ще стане чувствителен, нежен, ще запали любовта скрита дълбоко в сърцето му ... Ще загуби страха който всяваше в хората ... А една промяна винаги е несигурно бъдеще. Той предпочита сигурното минало.
Неко стсна юмруци. Очите му се присвиха.
В съня си в следващия миг той ... убива Тали.
"Така и ще бъде. Това съм Аз и това ще бъде."
Извърна се. В ръката му се бе появил пистолет.
Момичето стоеше и чакаше да се случи.
"Сега и завинаги ще прекъсна възможноста за промяна и ще бъда това което искам."
Двамата приятели се втурнаха.
- Ти идваш с нас СЕГА. - изрече някой зад него.
Дори не се обърна. Познаваше безплътните пазачи, които идваха за душата му.
Неко се прицели хладнокръвно в сърцето на красивото момиче.
- Все още имаш шанс. - изрече тя.
Спусъка вдлъбна. Куршумът полетя, подгонен от огненото пламъче.
Оловото прелиташе светкавично малкото разстояние разцепвайки безшумно въздуха.
Блъсна се силно в тялото на Тали и го прониза болезнено.
Двамата приятели скочиха едновременно върху убиеца.
Той стреля още два пъти.
В този миг усети хладната ръка на единия от стражите.
Плътта му изстиваше бързо.
Неко направи няколко крачки напред.
Падна на колене и взе в скута си вече студената Тали.
За тези няколко мига той осъзна, че тя е невероятно красива и чиста душа.
Разбра, че я обича.
Виждаше замъглено от сълзите в очите му.
Целуна я по хладните меки устни.
После погледна стражите.
Те стояха безмълвни като статуи до него и го гледаха с празни погледи.
Неко им се усмихна.
- Ще се видим друг път с вас. - произнесе той.
Оръжието изгърмя за последно.
Болката в сърцето на Неко спря мигновено и завинаги ...

края е тук
26.03.2003