22 апр. 2020 г., 00:57

Съдбовното писмо

998 0 0
1 мин за четене

След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря на едно писмо, което беше насрочено да се изпрати точно на датата, която той си отиде. За моя голяма изненада получател бях аз. Но защо? Отворих плика внимателно, с надеждата когато се върне да не разбере че съм пипала нещата му. Думите бяха написани ръкописно и с красив почерк. Писмото гласеше: ,,Мила моя, не ми се сърди (защо по дяволите го казвам). Та, аз заслужавам много повече от това да ми се сърдиш. Да, знаех, че ще умра. Още от дете имах проблеми. Майка ми, да почива в мир, знаеше всичко, но ми обеща, че ще отнесе всичко в гроба. Не исках да се привързваш към мен, защото така щеше да ти е по трудно да се сбогуваш с мен. Често бях на ръба да ти кажа абсолютно всичко, но се сдържах, защото си мислех, че това е за ваше добро. И да бях ти казала, нищо нямаше да се промени. Никога не съм изричал, че обичам някого. Но днес имам смелостта да ти го кажа. Обичам теб и нашето прекрасно дете. Нека то не научава, че аз съм се превърнал в звезда. Нека не научава, че съм такъв негодник, който предпочита парите пред семейството. Обичам ви и ще ми липсвате (колкото и глупаво да звучи). Ще се видим скоро...’’Със сълзи в очите, стиснах силно писмото и го скъсах. Не ми беше нужно. Научих това, което трябваше. Бях раздрана до болка. Толкова време заедно, а аз не съм усетила, че той ме обича и че прави всичко за нас. Защо? Защо беше решил това? Това ли заслужавах – да разбера истината от едно ,, съдбовно писмо’’. Нуждаех се от малко време, за да възприема нещата, такива каквито са. Време прекарано с най-прекрасното същество на този свят – сина ни.             

 

Михаела Илиева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...