5 авг. 2014 г., 23:14

Сълза

862 0 0
1 мин за четене

Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.

Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.

За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.

Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше

Библията си с вяра. Един ден, когато земята беше заледена, тя

падна и се нарани. Докторът каза, че ще остане инвалид. Тъй като

я изследваха подробно ù откриха рак. Оставаше ù много малко време

да живее. Беше мълчалива и никой не подозираше през какво преминава.

Животът ù беше страдание. Лежеше на легло и едва успяваше

да се усмихне на идващия ден. Сестрите от църквата ù помагаха,

но само Божието слово беше едничката ù радост.

Зимата свърши. Пухкавите бели снежинки вече не валяха в своя

див танц. Дърветата не превиваха своите черни грапави клони.

Нямаше ги количките от гостуващия лунапарк. Тълпите деца,

които тя си спомняше от лятото. Захарният памук – розов и сладък,

жълтата лимонада, която пиеше. Колите тогава бяха покрити със

сняг, покривите бяха заскрежени. Само някоя котка преминаваше по покривите

и някоя пенсионерка гледаше през нашареното от студа прозорче.

Тя си спомняше как майка ù миеше косата с шампоан от коприва

и после я изтриваше със зелената хавлия на квадратчета.

После дълго гледаха телевизор заедно  и приготвяха коледната

трапеза. Пуканките в панера бяха апетитни и ароматни, приличаха

на едри снежинки. Заедно носеха тиквата и я настъргваха в тавата.

 После разточваха корите. Навън се чуваха песните на коледарите.

Църквата беше пълна с приятели и познати.

 Заедно я отрупваха с храна. Сега на Коледа тя си пожелаваше най-добрите

неща за себе си и за семейството си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НИНА Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...