5.08.2014 г., 23:14

Сълза

865 0 0
1 мин за четене

Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.

Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.

За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.

Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше

Библията си с вяра. Един ден, когато земята беше заледена, тя

падна и се нарани. Докторът каза, че ще остане инвалид. Тъй като

я изследваха подробно ù откриха рак. Оставаше ù много малко време

да живее. Беше мълчалива и никой не подозираше през какво преминава.

Животът ù беше страдание. Лежеше на легло и едва успяваше

да се усмихне на идващия ден. Сестрите от църквата ù помагаха,

но само Божието слово беше едничката ù радост.

Зимата свърши. Пухкавите бели снежинки вече не валяха в своя

див танц. Дърветата не превиваха своите черни грапави клони.

Нямаше ги количките от гостуващия лунапарк. Тълпите деца,

които тя си спомняше от лятото. Захарният памук – розов и сладък,

жълтата лимонада, която пиеше. Колите тогава бяха покрити със

сняг, покривите бяха заскрежени. Само някоя котка преминаваше по покривите

и някоя пенсионерка гледаше през нашареното от студа прозорче.

Тя си спомняше как майка ù миеше косата с шампоан от коприва

и после я изтриваше със зелената хавлия на квадратчета.

После дълго гледаха телевизор заедно  и приготвяха коледната

трапеза. Пуканките в панера бяха апетитни и ароматни, приличаха

на едри снежинки. Заедно носеха тиквата и я настъргваха в тавата.

 После разточваха корите. Навън се чуваха песните на коледарите.

Църквата беше пълна с приятели и познати.

 Заедно я отрупваха с храна. Сега на Коледа тя си пожелаваше най-добрите

неща за себе си и за семейството си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НИНА Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...