Сълзи от радост и смях

              (3)

 Винаги съм смятала, че да си приятел с някого, съвсем не означава да си всеки ден с него и да го държиш за ръката.Разстоянията нямат значение.Вярно е, че то не е любов, защото тя идва и си отива, но приятелството, ако е истинско, е друго нещо. Вечно е, освен това не избира възраст и пол. Аз пробвам приятелите си със сито. Пресявам и предпочитам едрото отгоре, а праха-на боклука.

 Имам една , която може да ми бъде дъщеря.Пиша ѝ аз всичките си патила, а тя пазела всичките ми писма. Получих си ги като подарък за една нова година. Сега се чудя как съм намирала време за безбройните глупости, но винаги съм си представяла  звънкия ѝ смях, когато чете и не съм се уморявала да ѝ пиша.

 Ето извадки от някои писма:

 ,,Питаш ме, Ивалинче, за Хулио Иглесиас. Лично не се познавам с него, но дружките ми дадоха информация.Тези се оказаха трима. Има за всички възрасти.                                   Най-младият, Енрике, е твой. Снощи се видяхме. Беше гол до кръста по телевизията и докато станах да му се представя, че съм ти приятелка, клипът взе, че свърши и не успяхме да се разберем, но...има време!

 Баща му е Хулио.Той е за мен. В моята територия няма да пристъпваш и да се караме заради някаква си фамилия Иглесиас.Последният е дядото на Енрике и бащата на Хулио. Казва се Папучи.Той е черешката на тортата.Над 90 е, дъртият му пръч, а му се роди бебе! Чудя се то как ще се обръща към мен и Хулио!И друга грижа ме е налегнала: как ще вика на теб и Енрике? Това си е проблем! Голям и общ! Наш и на известната фамилия певци!

 Още нещо напряга мозъка ми. Нали ме знаеш, че не мога без котки и без другите животни у нас. Бог да я прости моята многодетна котка! На три месеца раждаше.Мога да я нарека с някоя мръсна дума, но ще премълча. Та тя добиваше рожбите си на прага в обувките на мъжа ми, бачо ти Пламенчо. Ей така, на пук , за това, че я риташе профилактично, като я хванеше на фокус с големия диоптър.Комшията и видял сметката. У нас цари пълен траур. Децата реват от мъка, че няма да са в помощ при отглеждане на бебетата, а Пламенчо  е много тъжен, че няма на кой да тренира краката си. Мисля си аз, ако се нацели на кучето ни Бенджи, той ще му захапе крака и ще го разнася по целия двор, докато моят мъж му откъсне главата със собствените си ръце. Моето куче ще го правя испански зет, та да си види триста свята! Снахата се казва Фани, но за нея–по-късно, че имам да ти описвам една нова работа, с която съм една крачка в трапа. 

 Бог ме е забравил, Ивалинче, щом ме прати при тези сладурки тук!

 В резиденция за възрастни хора съм, с една дума-старчески дом. Тези тук ги хранят само със супи и салатки. Моята дажба е същата и ако не успея да си купя хляб и още нещо, ще умра от глад! Да не си посмяла да кажеш това на някого, защото искам да умра като герой в Испания, а не като мърша, чу ли? Останалите сеньори, като не могат да излизат и да пазаруват, някой ден ще изядат мен. Шест шантави откачалки, събрани на едно място. Има още две свободни места в апартамента.Правя ти оферта за български свекърви. Пращай ги, ако познаваш някоя снаха да е вдигнала ръце. Ще ги уредя с връзки!

 Няма всички да ги описвам на дълго и на широко, с по няколко думи само и ти ще разбереш на какъв хал съм.

Започвам с госпожа Марче- футболистката. Тя познава Стоичков. Аз съм част от националния ни отбор.Цял ден тичкам да и нося на тая агуа фреска (студена вода). Сто глътки трябва да пие на ден. Прави глътка и отивам да я подменям, защото вече не е фреска, а се е стоплила. Не трябва да се бавя хич, защото моята работа тук е да не ги ядосам. Пет кила само сеньора Марче ми е изяла от тялото!

 Другата е на 93 години. Има осем дъщери и един син. Цял ден пее една и съща песен.Наричам я „гадината“ Монсерар. В кавичките е псевдонимът, ако я търси полицията като терорист на чужденци. Ще ми ускори заболяването тая и може да забравя, че моята страна е България и по пътя за обратно да забраздя в друга посока и да се загубя. Ще взема да си купя една медальонче, като кучетата в Испания, с името и адреса и родината ми(за всеки случай)!

 Ред е на Долорес. Доли е на 96 години, с дефект в говора. На другите не им разбирам, на тая-хич.Аз нея-не, ама тя-мен скоро ще ме разбере, като и тегля един шут в ...Цял ден си предизвиква съдбата, като ми задава един и същи въпрос:

 –Как се казваш?

 Докато „вляза в час“, през пет минути и отговарях. Намразих името си и се кръщавам както си искам. Гледам да не ме хваща зоркото и оченце, ама тя е като ястреб. Следи ме непрекъснато и през секунда ме пита как ми беше името или колко е часът!

 Както „помни“ името ми и времето, така не знае, че е яла преди пет минути. Не ще да си наведе главата напред и прави пътеки с лъжицата от масата до устата си и като приключи с блъвоча, т.е.-бульона,започва да си яде лигавника.И как не, като мирише на ядене и по него има моркови, фиде, лук...Като я разхождам в парка, сядаме на една пейка(защото тя е като моторетка, а мене ме болят краката) и щом я изпусна от око, тя се дохранва с листа, треви и рози. Тъпче се и докато и отворя челюстите да извадя изяденото, тя го гълта. Особено цветни и ароматни са памперсите и след посещението ни в градинката  с рози.

 Как плаках само, когато дъщерите на Доли ми се обадиха да ми съобщят „скръбната “ вест, че майка им е починала на 101 години в един друг старчески дом.

 Паулина е моята слабост, защото ще се сродяваме. Снаха ще и ставам.Ако знае моичкият, че ще има промяна, банкет ще направи  в чест на бъдещата ми испанска свекърва. Тя има само един син. Ергенче. На моята възраст. Тоя същият е донесъл на майка си, заедно с всичките и парцали и един пластмасов манекен, около 2 метра висок. Казва се Хосе(за манекенчето ти говоря). Аз и Паулина го обслужваме. Като дойде истинският и син на свиждане, тя го гледа, гледа и пита мен:

 -Тоя кой е?

А на него:

-Ти кой си?

 Човекът се мъчи да и обясни, че е синът и, но нея не можеш да я излъжеш току така. Тичка в стаята си, довлачва сънения пластмасов Хосе и го представя на сина си.„Фалшивият“ свива виновно рамене и вдига гълъбите, докато не сме повикали полицията да го приберат.

 В зодията ми пише, че ме очаква запознанство с мъж. Не е упоменато дали е пластмасов, но ме чака женитба...

 Омръзна ми да се правя на луда, но аз съм компаньонка и трябва да търпя всичко!

  Понякога не издържам и заключвам Хосето в гардероба. Тя го търси навсякъде и реве като магарица.Стане ми жал и го вадя измежду багажа.Ако ме надуши шефката, че им разнообразявам живота с номера, ще ме изгони от работа. Но не може да ме хване, защото нощем се търкаля из дискотеките, а денем спи като пор, далеч от този приют за луди. Тя знае, че хората и са в сигурни ръце и нищо не нарушава спокойствието и.

 Като къпем Хосе във ваната, „майка“ му, Паулина, не откъсва очи от ръцете ми, да не би да му стисна по-силно врата или да го удавя. Той е с дрехи, но го слагаме само със слип, да не се срамува от мен. В парка я разхождам, след като прибера Паулина(дето яде навън).Пластмасовият син винаги е с нас, защото...реве за люлките и гълъбите в парка. Представяш ли си ме, Ивалинке, под ръка със „свекърва“ ми, а под другата мишница-годеника ми Хосе. Тя досажда на минаващите да пита колко е часът, защото в 12:30 храним „човека“. Освен за часа и отделят време да разглеждат ел гуапо(хубавото) синче.

 Като хукне да бяга, не мога да я стигна. Лъжа я, че Хосето иска гълъбите, защото, ако се върна преди определеното време, ще се нервира пък шефката(ако се е наспала!) и не знаеш на кого да угодиш.

 Някой ден ще ми избие чивията и всичко ще ми стане на хосета и паулинки! Колко пъти ми е идвало да го бутна да поплува в езерото с лебедите и рибите, но ме е страх, че лудата може да се хвърли да го спасява и поточето да отнесе и двамата, а аз да ги лежа за свесни.

За сеньора Жозефа и Патри няма да ти пиша. Те са вън от играта.Дай им да ядат и да спят и това е.

Ред е на оная, една за пет луди, т.е.-за мен.

 Дете мое! Не съм аз за тук! С тая празна кратуна ще оставя хората без домове. Случи ми се нещо, тури му пепел!Сега ще ти разкажа и него.

 Знаеш, че в 15 часа излизам от Ника, за да отида в друга къща за три часа.Преди това се къпя.Правя се красива. Слагам си ролки, от ония, пълните с парафин, дето се варят 5 минути.С тях правя дребните си букли по-едри.Плакна се, а през това време се варят ролките.Тъкмо да вляза в банята и звънна телефонът. Забравих за ролките в кухнята. Усетих, че мирише на бакелит, , но и през ум не ми мина от къде идва „уханието“.Като се усетих, вече не можех да видя печката от дим, но успях да отворя прозореца на кухнята откъм улицата и да хвърля съдчето в мивката.Като пуснах водата, всичко се разхвърча по цялата кухня във вид на едри, черни снежинки. „Майната му, казах си, ще мина без ролки, и така съм си красива!“ и директно в банята.От там виждах как от прозореца на нашата кухня излизат черни кълбета дим .Отсреща е  спирката на автобусите.

 Тъкмо се насапунисвам  и чувам, че се блъска по вратата.

 Викам си:„Оная гъска отсреща сигурно не може да си отключи!“

 Докато се усетя, нашата врата се отвори с гръм и трясък и през стъклото видях, че нахълтаха хора. Бях чула сирената на пожарната, но сградата е отсреща и сирените изобщо не ми правят впечатление.

 Чух, че Ника крещи:„Сокорро! Ме матан!(Помощ! Убиват ме!) и ми стана ясно. Изскочих от ваната и „включих“, че хавлията ми остана метната на стола, като звънна телефонът. В банята има само две малки, за ръце и за лице. Жив резил! Излизането ми обаче беше неизбежно, защото не знаех какво става.

 Като Ева от Рая, подадох глава и застанах лице в лице с...маркуча на пожарникаря! Само оставаше да даде знак да пуснат водата , да ме оплакнат от шампоана.

 Хвърлих се да грабна синята си хавлия, но комшията от долу под нас беше по-бърз от мен и ми помогна да я облека.Сега ме е срам да го гледам и все се пазя да не се засичаме по етажите. 

 Срамувам се, Ивалинче, от себе си, но вината е в тези луди тук, дето ми минават през ръцете! Те ми довършиха мозъка и той е останал колкото едно аспиринче! Само това моля Боговете,да ми помогнат за финала, когато си тръгвам окончателно за България, да не се сбъркам! Ако ме срещнеш и аз не си спомням коя си, ти извади двете кила писма, които си запазила и ми ги покажи! Дано успея да позная почерка ...и правописа си!

-Ха-ха-ха!-смее се моят дневник.-ето това исках да направиш, сълзи от смях!..Разкажи на пейката тези неща.Тя ще се зарадва!..

На втори февруари бебето ни вече е десет сантиметра и тежи 108 грама. Ще кажа на пейката, че на деня на влюбените отново ще го снимат, а докато излезе на бял свят(дай Боже!), то ще има цял албум!

                                   (следва)