Абстрактни и абсурдни, но авангардни

багрила бдят безоблачно и

ваятелно върху вечно

гениалния, галантен герой

-  деец, даващ дажба

ежедневно, еднозначно и ексцентрично от

желанието за жив жест към

забавния и забележителен,

истински идеал на исканията, които, за жалост, с грозен

йовски йероглиф

красят кедъра на

либералната и лабиринтна личност.

Може би магията му за

някой наблюдател неразбрана,

обедняла обвивка остава,

понеже повечето павират

реалността с равнище на равнодушие, което

саможертва самото самосъзнание в името на

тоталното твърдоглавие, че

увертюра към успеха няма.

Фикцията на онези фактически фалира, защото

хрисимият художник на живота,

 целеустремен към своето царство, като

чедо в четвъртък чертае на

шаблон шансовете си за шах и мат,

щателно и щедро, когато ще щурмува

ъглите на апатията

юнашки,

яздейки ягуара на победата.