14 авг. 2013 г., 18:53

Сън

1.1K 0 0
1 мин за четене

Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие. Искаш да се бориш с него? Това е загубена битка, още преди да си посмяла да я започнеш. Единственото спасение, което намираш, е в сънищата. Стоиш нощем, притворила очи, стискайки ги здраво, за да те отнесе съзнанието далеч от този ад. Надяваш се, че това, което те очаква в този друг свят ще е по-добро и ще осмисли нощта ти. Изведнъж наистина се понасяш... но за огромно съжаление в погрешната посока. В съня ти се появява Той - най-големият ти ад, от който бягаш като от огън. Усмихва ти се, както някога, хваща ръката ти и ти го следваш, безмълвна и трепереща. Дори не се запитваш какво се случва. Защо вървиш след нещастието? Спохожда те удовлетворение, смехът ти се претворява, чувстваш се като нов човек, но забелязваш сянка - черна и безгранична. Вървите право към нея, неподозиращи какво ви очаква или може би поне ти, която му вярваш сляпо и го следваш. А дали той я вижда? Дали те води умишлено към нея или също е отнесен, сякаш вижда отвъд? Да, движиш се право към тъмнината, постепенно усещаш как той пуска ръката ти, опитваш се да я задържиш в своята, но Той ти се струва все по-далечен. Тъмнината изпълва и теб самата, започва да те задушава и замъглява зрението ти. Той съвсем се изгуби, вече не усещаш допира и топлината му, отново искаш да заплачеш, но вече си студена, изплашена и сама... И тогава отвори широко очи, с разтуптяно сърце. Нима дори в онзи толкова далечен свят не можа да го задържиш до себе си!? Толкова е несправедливо, че вече не искаш да затваряш очи, защото не би преживяла загубата му отново, тъй като щастието ти беше толкова кратко, че докато разбереш точно какво е, вече беше достигнала сянката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...