Сън
696
0
0
Накара ме да мина през Ад-а, вече знам какво е там. Бях разбита на малки парченца, бях съсипана. Сълзите ми бяха най-добрите приятелки, тъжните мисли бяха мои братовчедки. Бях забравила какво е сън, забравих как да се усмихвам. Казах си, че това не се случва на мен, че е само кошмар. Така и беше, беше кошмар от живота. Но когато се събудих един ден се чувствах свободна и щастлива, сякаш нищо от това не се беше случвало с мен. Сякаш наистина се събуждах от един дълъг сън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вътелина Христозова Все права защищены
