Тук съм. Седя сама в тъмнината и си мисля за теб. Въздухът е нагорещен. Не се диша.  Косата се спуска небрежно по голите ми рамене. Кожата ми настръхва, а сърцето започва да бие все по-бавно, сякаш в очакване на нещо... Клепачите натежават, затварям очи и ти си там. Образът ти изплува като приказно видение.  На лицето ти се изписва една голяма и топла усмивка. Гледаш ме с онези игриви и любопитни кехлибарени очи. Стомахът ми се  преплита, усещам как се разтапям цялата пред  теб. Нямам сили да се съпротивлявам, да се боря  с всички тези чувства, с това невъобразимо голямо желание. Изтощена съм.

 Тръгваш бавно към мен, усмихваш се лукаво, а в погледа ти се чете, че си намислил нещо. Труден си за разгадаване, толкова загадъчен и толкова пленителен, с необикновено въздействие върху въображението ми… Какво се крие там, какви мисли преминават в съзнанието ти, какви желания... Ако можех само да те разчета…  Стоиш на не повече от метър от мен, а аз не мога да те докосна. Така си близо и така далеч... сън или мираж... Протягаш ръка към мен, докосваш със студената си длан лицето ми и прошепваш нещо. Тъна в блаженство и неяснота едновременно. И двамата знаем, че това няма да продължи дълго, не може да продължи! Колкото и да е красиво и приятно, то е нередно  и носи своите опасности и последствия.

Поемам живителна глътка въздух и обхващам с ръка твоята. Сърцето ми прогаря гърдите ми. Не искам това да свършва… да те изгубя... но е неизбежно.Отварям очи, а на твое място се е настанил потискащ мъгляв спомен... а ти къде си?