Тук съм. Седя сама в тъмнината и си мисля за теб. Въздухът е нагорещен. Не се диша. Косата се спуска небрежно по голите ми рамене. Кожата ми настръхва, а сърцето започва да бие все по-бавно, сякаш в очакване на нещо... Клепачите натежават, затварям очи и ти си там. Образът ти изплува като приказно видение. На лицето ти се изписва една голяма и топла усмивка. Гледаш ме с онези игриви и любопитни кехлибарени очи. Стомахът ми се преплита, усещам как се разтапям цялата пред теб. Нямам сили да се съпротивлявам, да се боря с всички тези чувства, с това невъобразимо голямо желание. Изтощена съм.
Тръгваш бавно към мен, усмихваш се лукаво, а в погледа ти се чете, че си намислил нещо. Труден си за разгадаване, толкова загадъчен и толкова пленителен, с необикновено въздействие върху въображението ми… Какво се крие там, какви мисли преминават в съзнанието ти, какви желания... Ако можех само да те разчета… Стоиш на не повече от метър от мен, а аз не мога да те докосна. Така си близо и така далеч... ...