Същественото е невидимо за очите - 2

  Два три дни след Нова Година от София на гости ни дойде Биси - Писи. И добре, че само два - три дни остана, иначе щяха да я хванат големите студове и снегове.
  - Следващото лято няма да можем да ходим на Пирин – бях й казал преди две години, - защото ще надуеш стомаха.
   Това беше голямата й мечта – да забременее.
   Познах, ама само наполовина. Зачеване наистина се случи, но в коремчето на Дучето. Чудото стана в Марков Колеж и Биси - Писи, която възприемахме като една от петнайсетте духовни майки на Анди бе дошла да си види детето.
   По време на нейното пребиваване в Орешака се случиха няколко много странни неща. Едното от тях е, че започнах непрекъснато да се блъскам в мебелите и особено в ръбестите рамки на вратите.
  - Така е, като имаш само десни полукълбета на двете си полуЧАРия, а и петте крака са ти само леви! – Биси - Писи импровизираше върху стихчето ми “Монолоци на едно куче”.
   Моето обяснение беше различно: предният ден бях ходил на дълга разходка по снега и в края на една ливада попаднах на странна, омагьосана къща. Къщата бе занемарена и отдавна изоставена. От всякъде миришеше на мистерии. С много сетива усетих, че мястото е подходящо за преминаване в други измерения.
   Скъпо се заплаща невидимото за очите, ако дръзнеш да навлезеш с агресия в него…
   Що се отнася до самата Биси - Писи, на изпроводяк Квадратно Слънчице я омагьоса с чаровната си усмивка. Общи познати казваха, че са я виждали през целия януари да скита като бездомна котка по заледените софийски улици и сама да си мяука и сама да си отговаря в диалог по ШКСПР.
   Друго необяснимо чудо бяха всекидневните некролози на умрели бабички.
   Тогава ми хрумна да направя зарибяване. Пуснах слуха, че масовото умиране се дължи на ПТИЧИЯ ГРИП - твърде актуална болест. От Китай, Тайланд и Виетнам телевизията изсипваше зловещи вести за жертви на този грип. Когато Радичков умря и от небето се изсипа един метър врабчова перушина вместо сняг бабичките на Орешака алчно обраха някаква част от перушината и си направиха възглавници, завивки и прочие.
   От това се бяха заразили.
  - Болен си от ПТИЧИ ГРИП – заяви Конския лекар на Орешака със завидно самочувствие и с ехидна усмивка. Предписа ми антибиотици за 67 лева и още десетина илачи.
  - Аз съм вегетарианец, не ям пилешко – му казах.
  - Ами да си ял, какво ме интересува – каза той и се засмя.
  - Аз пуснах слуха за ПТИЧИЯ ГРИП в Орешака!
  - Ще си носиш последствията – смехът му бе вече гръмогласен. – Очевидно не си болен от ПТИЧИ ГРИП. Какви обяснения очакваш да ти дам. Казвам на хората това, което очакват да чуят. Друго си е да се зарадват, че съм ги излекувал от страшна, при това модерна болест.
   “Сине, сине – каква стана тя. Здравето на хората е едно от най - съществените неща, нали така?”
   “Така е” – съгласи се Квадратно Слънчице.
   “Видимо за очите е, че аз не съм болен от ПТИЧИ ГРИП!?
   “Така е”.
   “Значи очевадното не е съществено. По - важно е приемливото.
   “Така е”.

   Когато се прибирах в Орешака от тайнствената среща с Маги в Троян, всички животни се надпяваха в такава Ода на радостта, каквато и на Шилер не му беше хрумнало да напише, а Бетовен да озвучи в Деветата симфония.
   От Маги бяха научили, че Конският лекар бил всъщност Човешки.