Два три дни след Нова Година от София на гости ни дойде Биси - Писи. И добре, че само два - три дни остана, иначе щяха да я хванат големите студове и снегове.
- Следващото лято няма да можем да ходим на Пирин – бях й казал преди две години, - защото ще надуеш стомаха.
Това беше голямата й мечта – да забременее.
Познах, ама само наполовина. Зачеване наистина се случи, но в коремчето на Дучето. Чудото стана в Марков Колеж и Биси - Писи, която възприемахме като една от петнайсетте духовни майки на Анди бе дошла да си види детето.
По време на нейното пребиваване в Орешака се случиха няколко много странни неща. Едното от тях е, че започнах непрекъснато да се блъскам в мебелите и особено в ръбестите рамки на вратите.
- Така е, като имаш само десни полукълбета на двете си полуЧАРия, а и петте крака са ти само леви! – Биси - Писи импровизираше върху стихчето ми “Монолоци на едно куче”.
Моето обяснение беше различно: предният ден бях ходил на дълга разходка по снега и в края на една ливада попа ...