Не я познавам! Тя е там, в огледалото и ме гледа странно. Обръща си главата наляво, след това надясно и е вперила зоркия си поглед в мен. 
Изглежда тъжна, но е студена. Виждам го в очите ù! Сълзите ù са ледени кристали. Болката ù е режещ хлад. Искам да протегна ръце и да я докосна, за да я стопля, но и аз съм толкова студена. 
Не я познавам, но много прилича на мен. Има същата коса, същите устни, с които отпива горчилката на сълзите си. Има същите променящи се очи, които е научила да убиват с безразличие. Може би те са умеели да говорят на хората, но тя е заглушила гласовете им. Сега гледат еднозначно, хладно и са сухи, като ронеща се скала - също като моите. 
Изглежда твърда, но е ранена. Виждам го в държанието ù. Стои здраво на краката си и едва ми се усмихва. Изправила е гордо раменете и главата си, но аз усещам раните ù. Не ги виждам. На външен вид е цяла и завършена, без нито една драскотина и капчица кръв, но вътре - вътре е вулкан от чувства, от болки и дупки. Празноти, които няма с какво да запълни. Аз искам да ù  помогна, но тя е убедена, че времето всичко отмива. 
Изглежда силна, но пази в себе си едно малко слабо момиченце, което има нужда от закрила, от прегръдка и топлина. Изрича гордо, че не се нуждае от нищо, че може и сама, но аз знам - тя е като мен. Единствената ù слабост е нуждата от обич - истинска, пламенна, необуздана обич. Да! Тя наистина не се нуждае от мъж, за да се справи с живота сама, но е много по-леко, когато човекът, на когото е дала сърцето си, е с нея и я придържа да не падне. 
Изглежда непоколебима. Прилича ми на мазохистка, също като мен. Не се срамува да каже, че е свикнала с болката. Вече няма какво да я изненада. Тя живее и диша с това чувство и го е превърнала в собствена сила. 
Не я познавам, но много прилича на мен. Гледа ме отсреща в огледалото и страда тихо, и говори мълчаливо, и се усмихва някак все фалшиво. Тя не се отказва бързо. Вече не плаче нощем. Не очаква нищо от никого. Тя не вярва на думи. За нея действията имат по-голяма стойност. И се съмнява във всичко - навик, който никога не я подвежда. Нарекла е този навик - интуиция. Понякога го мрази, защото вижда истината и в лъжите, а това много я наранява, но после се осъзнава и разбира, че е по-добре да ги знае. Тя винаги е готова да прости. Но се е научила да не влага много чувства в нищо, защото накрая еднакво боли. 
Всъщност знам коя е. Прилича много на мен. Тя е моят образ в огледалото!