30 сент. 2004 г., 23:15

Съвеста ми ще говори

2.2K 0 4
Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах. Исках да победя и бях победена.
Накрая се влюбих и не ми повярваха. Сега сам сама. Обичам самотата. Прави ме силна.
До следващия път, когато отново ще мамя и ще бъда измамена. Когато ще взема без да дам.
И така до кога? Почна да ми омръзва.
Тази вечер смятам да се променя.
Ще си отрежа косата, ще си лакирам ноктите, ще си сменя гаджето.
Да ще се променя.
Утре ми ела на гости. Няма да те гледам с тези очи. Имам други. По-студени. Няма да те обичам
с това сърце. За теб имам бъчка лед в гърдите си. Сълзите ги няма. Изплаках ги, съжалявам.
Но мога да ти дам нещо което никога не получи от мен.
Забрава ... Сбогом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силви Степан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...