nara (Силви Степан)
4 4
30.09.2004 г., 23:15 ч.

Съвеста ми ще говори 

  Проза
1718 0 4
Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах. Исках да победя и бях победена.
Накрая се влюбих и не ми повярваха. Сега сам сама. Обичам самотата. Прави ме силна.
До следващия път, когато отново ще мамя и ще бъда измамена. Когато ще взема без да дам.
И така до кога? Почна да ми омръзва.
Тази вечер смятам да се променя.
Ще си отрежа косата, ще си лакирам ноктите, ще си сменя гаджето.
Да ще се променя.
Утре ми ела на гости. Няма да те гледам с тези очи. Имам други. По-студени. Няма да те обичам
с това сърце. За теб имам бъчка лед в гърдите си. Сълзите ги няма. Изплаках ги, съжалявам.
Но мога да ти дам нещо което никога не получи от мен.
Забрава ... Сбогом.

© Силви Степан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??