Жътвар отново ме посети тази нощ в съня ми. Аз го погледнах с отчаяние и го попитах: „ Ново предупреждение ли имаш за мен? Нали вече превърнах любовта си в сън, какво искаш да направя пак?“. Той ме погледана със страшните си очи, но аз не се уплаших, а просто се поизправих малко в леглото си. Жътваря протегна ръката си към мен и ме помоли да го последвам. Исках да откажа, но част от мен я беше страх да не го ядоса, за това просто го хванах и двамата тръгнахме към светлината. „ Ще те заведа на едно място и тогава ще ти разкажа защо дойдох отново при теб“ каза ми той и продължи да върви, а аз като едно покорно кученце го следвах. Не знаех къде отиваме, но и не ме интересуваше чак толкова. Жътварят не продума нищо през целия път. След 20 минути той спря и сложи ръка върху светлината. Явно беше някаква врата, понеже чух скърцане на решетки. След малко светлината се разтвори и двамата преминахме. „ Какво е това място ?“ попитах го аз, понеже нищо не виждах, нямаше я вече светлината, а всичко бе покрито с мрак, бях доволна, че все още държах ръката на Жътваря, защото вече започна малко да ме побиват тръпки. „ Усещам страхът ти, не се бой аз ще те пазя!“ отвърна той и явно отвори още една врата, понеже пак чух скърцане на решетки. „Колко още?“ попитах го аз, защото вече почнах да се уморявам. „ Стигнахме!“ каза той докато минахме през вратата. Пред нас се откри една огромна планина. „Къде сме?“ попитах го аз, понеже все още не разбирах какво пак иска от мен. „ Виждаш ли какво има на отсрещният хълм?“ попита ме той и аз присвих очи за да опитам да видя, но единственото, което виждах беше някаква сянка на човек, пристъпих малко на пред, но все още ми беше мъгливо пред очите. „ Не, не виждам!“ казах честно аз „какво има там?“. „Там е твоята любов!“ отвърна ми Жътваря. Аз се усмихнах и се засилих да тичам на там, но забравих, че все още го държах за ръка. Той ме дръпна с всичката си сили и аз паднах на земята. „Какво пак? Остави ме да отида!“ скарах му се аз и се изправих, понечих да пусна ръката му, но той ме стисна по здраво, до толкова че ме заболя. „ Още не, не е дошло времето!“ отвърна ми ядосан той и започна да ръмжи с цел да ме уплаши.“ Добре, какво сега?“ попитах го супер спокойно аз. „ Ще ти разкажа история, време е за нов съвет!“ отвърна той и мен остави да седна на една скала. „ Слушам те!“ казах аз и Жътваря започна да ми разказва история, как и той като мен едно време търсил любовта, но понеже много бързал да я открие все се забърквал с неправилните хора и все сърцето му било наранено. Накрая се наложило и него да го посети Жътвар за да го насочи към любовта. С негова помощ той открил правилния човек за него, но понеже сърцето му било разбивано толкова много пъти го било страх да му се довери и го отпратил. Когато свърши с историята сложи ръка на гърдите ми и затвори очите си след което каза“ Сърцето ти все още е цяло, такова трябва го оставиш! Не прави моят грешка, не бързай!“ предупреди ме той и пусна ръката ми. Аз веднага се озовах обратно в моето легло и започнах да мисля над думите му.

На сутринта като отидох на работа продължих да мисля над думите на Жътваря, но все още не виждах смисъл, докато към мен не се приближи момче и ме помоли да се запознаем, аз протегнах ръката към него, но усетих някаква хладина зад себе си. Обърнах се и видях Жътваря, който отново клатеше отрицателно глава, но този път избрах да не го послушам и хванах ръката на момчето пред мен. След малко двама негови приятели се появих от двете му страни и започнах да му ръкопляскат. Оказа се хванали на бас за колко дълго време ще успее да ме свали. Аз се натъжих и си тръгнах, в този момент жътваря се появи разтроен пред мен и пак сложи ръка на гърдите ми. „ Предупредих те!“ каза той ядосан „ За щастие сърцето ти е още цяло!“ допълни той. „ Добре но сега какво да правя?“ попитах го аз „ Как да разбера кой е правилния?“. „ Аз ще ти помогна, само ми се довери!“ отговори той и аз кимнах с глава. Продължих нататък по пътя си, но с крайчеца на окото си видях, как Жътваря с превръща в Ангел, но преди да се обърна да се уверя дали наистина съм видяла това той изчезна. Аз се усмихнах и просто продължих напред.