7 сент. 2024 г., 16:22

Съвременният Андрешко

751 3 14
1 мин за четене

 

Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
 - Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го издирват и знаеше какво да говори.
 - Казвам се Георги Тодоров и съм от НАП София. Търся управителят Андрешко Шмекеров на фирма "Фантом" ЕООД.  Това вие ли сте?
 - Не, аз съм неговият брат. За какво става въпрос? - попита преструвайки се на учуден.
 - Фирмата му има задължения към държавата, които трябва да се платят. Предайте му, че до седмица трябва да ги погаси. В противен случай ще го дадем на съдия изпълнител.
 - Да, разбирам. Вижте, от брат ми пари няма да получите. Той играе покер и е задлъжнял на половината град. Сега от другата половина заема пари.
 - Все пак му кажете. - настояваше господин Тодоров.
 - Нали това ви обяснявам! Брат ми е нехранимайко. Жена му го остави, не плаща издръжка на детето си. Започна да пие,  потъна в дългове, а вие го търсите за пари. Забравете го. Няма смисъл да се обаждате.
 - Искам да ви  кажа, че разговора ни се записва. Бях длъжен да го предупредя. - гласът звучеше делово, без грам емоция и съчувствие. Явно Георги Тодоров беше съвестен данъчен служител.
 - Да, разбира се. Това ви е работата. - имитира разбиране той. 
"Само тормозите и обирате хората, които с честен труд си изкарват хляба" -  помисли раздразнен.
 Барманката го наблюдаваше с интерес. Личеше си, че не умее да лъже, а още по-малко данъчни. Нищо, до края на сезона щеше да я научи на много неща. И без това повече нямаше да се засекат. Всяка година вземаше нов персонал, защото не ги назначаваше на трудови договори и не заплащаше обещаната заплата.
Като се изключи краткото, досадно обаждане денят мина добре. До полунощ касата зад бара беше пълна с пари. След два месеца щеше да е затворил всичко. Щеше да замине за чужбина където го очакваше семейството  му. А данъчните щяха да затънат в тресавището на некадърните си закони. Следващата година щеше да се роди фирма "Феникс" ЕООД. Едно ново и успешно начало за бизнесмена Андрешко Шмекеров.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Латинка.
  • Поздрави за разказа, troia (Катя Иванова)!
  • Не ми се спори какво би си помислил Елин Пелин и дали ще му хареса написаното. Това никога няма да го узнаем. Приемам, че не ти харесва разказът ми и това е. Няма до го рекламирам, обяснявам и да те убеждавам в обратното. Нормално е не на всички да им хареса. Когато напишеш нещо и го публикуваш трябва да можеш да приемеш и различните мнения.
    Хубав ден, Анани!
  • Здравейте, Катя. Старая се, доколкото мога, но не мисля, че на Елин Пелин би му харесала вашата интерпретация на героя му, въпреки че е съвременно, признавам. Доколкото разбрах, в най-новата версия на на "Властелина на пръстените" имало и добри орки. Точно това е "съвременността" - да обръщаме света с краката нагоре, лошите да ги правим добри, добрите-лоши, докато накрая вече всичко стане на един колосален миш-маш....
  • Благодаря ти, Миночка!
    Здравей, Анани! Наистина си забавен.

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...