Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.

Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и раждане, свят в който звучат дивните трели на неговите рисувани птици. Създавал ги е в среднощен час, когато те са пиели във бара, а той- изпаднал във екстаз, е рисувал вдъхновено, в уста с една забравена цигара...

А може би и ти искаш да нарисуваш своята птица?  Добре, но внимавай с какво се захващаш. 

Не бива да е само обикновена скица, а истинска картина на душевната ти птица. Картина прекрасна.

Смело опъни платно на статива. Изпълни го с небе (такова каквото на теб ти отива). Облаци после нарисувай и вятър. Накарай го властно птиците да зове...

            Браво! Добре се справяш, приятел!

А сега нарисувай въздухът, свистящ в разперените за полет криле , устремът към висините, подемът и възторгът на свободния дух!

           Рисувай, рисувай, не спирай!

Ако не успееш да нарисуваш птицата в гордият и` полет, ако и ти не полетиш в простора с нейната воля, горко ти! Но ако съумееш в прекрасна картина, в песен или в изящно слово, гордия полет на птицата да пресътвориш, едно перо от нея изтръгни и с него под своя живот, с размах се подпиши.

          Ти вече си Създател!

Как се чувстваш сега, добре ли си, приятел?

Пенелопи Клисурска