Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала разковничето на вечния живот...Една нота на тъжна мандолина вечер в пясъка на тихо море...Две ръце, които не искат да те пуснат до заревото на новия ден... Една дума, казана, когато е била нужна, за да повярваш в приказките... Една целувка, която ти дава заряд да минеш през бурята на хорската злоба и ти нашепва, че няма срам, когато сте двама...Щастие?... Самата мисъл за него вече е липса... Нима, когато си щастлив мислиш, нима задаваш въпроси? ...Две души.... Различни полюси - едната Юг, другата Север, дори да се срещнат някъде случайно към Екватора, щастие ли е? И за колко?... Тайната?... Нима има такава? Аз искам небето, ти искаш земята, защото там си стъпил здраво...Но аз съм птица, на земята ще умра... Щастие?... Нима може да има такова едновременно за две души?... Ако го имате, пазете го - и двамата! Може да е само миг...