Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. Завличаха я във водовъртеж всеки път, когато Той прекрачеше прага й, въпреки че не можеше да понася снизходителното му отношение към работата й.

  Как само я сърбяха ръцете да прокара пръсти по ревера му, а след това да захлюпи купата с шоколад на главата му. Тя не знаеше нищо за него, освен че убедено твърдеше, че не би вкусил от произведенията й.

  Сместа придоби нежна, кремообразна консистенция с деликатен блясък. Идеално! Тя я изсипа в торбичка, изкара въздуха, доколкото беше възможно, и я прибра в хладилника. Няколко часа почивка и след това на вид простите съставки щяха да се превърнат в амалгама от чувственост, разтапяща се в устата и взривяваща сетивата.

  Деликатната горчивина на какаото в прегръдка с мекотата на сметаната – наситено кафяво и нежно бяло – преплетени една в друга и допълващи се. Щипка сол, почти неосезаема, скрита, но там, нужна като въздуха за живота. И връхче лют пипер, който засилваше магията, стопляше и най-студеното сърце. „Като прегръдка отвътре“ беше казал някой.

  Простичко, но прекрасно. Списъкът с различни бонбони, които можеше да изработи, беше дълъг, колкото ръката й, но никой от тях не можеше да се сравни със семплата красота на тези трюфели, които криеха огън в сърцето си.

  Имаше и една тайна съставка, рядко успяваше да я вложи в творенията си, но когато се случваше...Беше виждала как се променят човешки съдби.

  Проба. Без да осъзнава я беше прибавила – любов. „Валънтайн!“ помисли си Тя и се усмихна.