Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази магия между нас двете бе отлетяла – какъв ужас да остана с нея и през нощта! Тя спеше единствено при тях – ами сега? Аз и без това се страхувах – не знаех езика, пък и да знаех – те живеят в един затворен луксозен комплекс на Мексико сити и наоколо освен съвсем еднакви къщи една до друга, няма нищо. В тази страна е опасно дори за мексиканците – отвличания и убийства се случват може би по едно на всеки час ежедневно. Тоест бях, чувствах се съвсем сама на края на света. Това, че вън вече се здрачаваше ме потисна още повече – тишината в къщата и особения звук, който издаваха лапите на Тайни по ламинирания паркет докато сновеше от вратата до мен и обратно, ми причиняваха сърцебиене. Опитах се да за ...